Бог ББ шеташе изнервено из своите райски селения. Търсеше нещо много важно. Постепенно започваше да се изнервя, нещо недопустимо за неговия, макар и не много висок, божествен ранг. Съветът на божествата го изискваше и той трябваше да ги намери.
- Къде сте, Гадинки малки – мърмореше ББ. – Хайде, покажете се, Гадчета нйедни!
Огледа отново наоколо и пак спря погледа си върху кръглата маса, на която бяха разположени земите, над които ББ упражняваше своето влияние. Започна да ги оглежда бавно, продължавайки да мърмори под божествения си нос.
- Къде са се дянали тези братя Г? На всяко възможно място прерових. – погледът му се рееше над земите, изглеждащи за него като карта или макет. – Аха, ето къде се криете! Точно пред очите ми, там, където си мислите, че няма да проверя!
ББ протегна божествената си ръка и пое внимателно част от земите. Над това парче се носеха синкави букви като дим и изписваха различни имена на човешки селища, намиращи се върху него. С най-едър шрифт се открояваше думата ...