– 9 глава -

Оживял сън

   Една нощ в дома за временно настаняване на изоставени деца доведоха ново сираче. Асен видя колата през прозореца. Не успя да го мерне, но изчака и щом не го доведоха в мъжкото спално помещение, разбра, че е мо- миче.

   - Асене, няма да посрещнеш новата както подобава, а? – изплези му се мургаво ромче с обръсната глава. Преди няколко дни му бяха намерили въшки и набързо го остригаха.

   - Мълчи бе, плешивец! – скръцна със зъби Асен.

   - Утре няма да ѝ се размине – изхили се възпълничко момче със свински очички и потри ръце.

   - А може и да пропуснеш този път, а? – тихо каза тре- то момче, докато дялкаше с джобно ножче една пръчка. – Последния път се оля, Асене. Казах ти, че момичетата са слаби. Да не удряш толкова силно. Изпрати я в болницата.

   - Какво като са слаби? Нали точно затова ги уча как да се държат още с идването. Хленчещи пикли. Най-много ме ядосват като започнат да реват и да се молят. Просто искам да мълчат и да изпълняват. Не е трудно – каза Асен, стана и с две крачки се озова над този, дръзнал да му опонира. – А ти, Ради, как смееш? Правя, каквото си искам. Не се ли научи за толкова време? Да не съм удрял толкова силно. Женчо!

   Ради се изправи. Беше малко по-нисък от Асен, но на същата възраст – 16 години. Смело го погледна в очите и стисна ножа в ръка. Побойникът го изгледа кръвнишки и скръцна със зъби. Всеки момент двамата щяха да се сбият. Единият беше едър и широкоплещест, а другият слаб и сух, но в едната си ръка държеше нож, а в другата – заострена пръчка. Асен се отказа.

   - Абе, я си гледай работата! Не си струва да се занима- вам с теб. Имам си друга цел сега.

  Врътна се и се запъти към прозореца.

  - Да. Да биеш момиченца – каза Ради.

  - К’во?

  - Нищо, нищо.

  Асен махна с ръка, загледа се през прозореца и про- дължи:

  - Даже не можах да я видя тази. Сигурно е някоя малка пикла. Утре ще я науча как да се държи тук.- Е, тя идва днес. Утре вече не е посрещане. Може и да не яде бой. Ради май ще познае. Този път може и да пропуснеш… – изстреля обръснатото и хукна да се крие зад гардероба.

  - Ей, плешивец! Само да те докопам! – Асен хукна да го гони, после се спря и решително тръгна към вратата. – Защо пък да чакам до утре. Бай Иван сигурно вече хърка. Ще посрещна куклата още сега.

  – Асене – извика Ради, – недей…

   Асен обаче вече излизаше от стаята. Всички се скуп- чиха от вътрешната страна на вратата. Само Ради оста- на на леглото си и клатейки глава, продължи да остри пръчката с още повече настървение. Искаше му се да хванат Асен още преди да е успял да влезе при моми- четата. А всички останали момчета се побутваха, под- смихвайки се, и потриваха ръце, очаквайки развръзка- та. Каквото и да се случеше, все щеше да е забавление за тях. Ако Асен успееше да се вмъкне незабелязано в стаята на момичетата, щяха да чуят женски писъци и викове. После бай Иван щеше да отвори с трясък вратата на тяхната стая и да хвърли вътре с ритници побойника. Ако той не беше тих и внимателен, само след малко можеше да бъде върнат от ядосания пазач. И в двата случая Асен щеше да яде корав бой. Никога не издаваше звук, когато бай Иван го удряше. Много често беше на ръба да отвърне, но като че ли старият разбираше къде беше пределът на търпението на момчето и спираше. До следващия път… Оставаха само си- нините по гърба и ребрата от дебелата сопа и тежките обувки на пазача.

   В коридора на дома за сираци беше тъмно. В дъното светеше само леко открехнатата врата на стаичката на бай Иван. Чуваше се силно равномерно хъркане. Надвикваше чак звука от включения телевизор. Даваха някакъв мач. Асен тихо измина целия коридор, стигна до отворената врата и се спотаи в сенките. Ослуша се. Ко- ментаторът на мача на телевизора извика „Гол-л-л!“ и целият стадион избухна с викове и крясъци. Бай Иван се размърда от невъобразимия шум, изпсува звучно и се обърна на другата страна. Момчето в коридора пристъпи смело и излезе на светло. По лицето му се четеше ня- каква странна решителност. Веждите му бяха сключени на челото, а ръцете му бяха стиснати в юмруци. Насо- чи се към стаята на момичетата и отвори вратата бавно. Тя изскърца зловещо. В стаята не светеше лампа. Около половин минута Асен стоя на прага и се оглежда. Трудно му беше да се ориентира в тъмнината. После очите му свикнаха и видя как момичетата тихо ставаха от лег- лата си и се насочваха към най-далечния ъгъл на стая- та. Скупчиха се и притихнаха. Само едно легло остана пълно – това на новопристигналата. Беше се завила през глава. Не знаеше какво става и какво я чака в следващия момент. Асен се ухили:

  - Добре съм ви научил, мишки. Крийте се! Точно така. След малко ще имате още една сива мръсна гад при вас.

   Момчето се насочи към леглото на новото сираче. Очите му вече бяха свикнали с тъмнината и той добре различи малкото свито телце. С един замах изхвърли завивката на пода и се надвеси над детето. Юмрукът му замръзна във въздуха. От леглото го гледаше момиче с огромни кукленски очи и яркочервена коса. Асен се вце- пени. Обзе го някакво странно чувство. Момичето му напомни за онази кукла с червената коса от детството му, която беше изгубил и която сънуваше често. Прегръ- щайки тази кукла в съня си, винаги първо го обземаше спокойствие и любов, но веднага след това се събуждаше и черната му омраза. Омраза към всички за това, че в живота му никога не бе имало майка, баща и всъщност никой, който да го обича. Затова сега Асен застина. Като че ли кошмарът му се появи наяве. Жив и дишащ, с яркочервена коса и големи ококорени кукленски очи. И той се изплаши. Поколеба се да удари за първи път в живота си. Измина минута и повече. Момичетата в ъгъла зашушука- ха. Асен стоеше надвесен над леглото на новопристигналата и не знаеше какво да прави. В този момент вратата се отвори широко, бай Иван влезе и светна лампата.

   - Асене, пак ли ти? Колко пъти ще ти казвам, че е заб- ранено да влизаш в спалното помещение на момичета- та – извика той.

   Възрастният мъж замахна и стовари тежката си сопа върху гърба на момчето. То приклекна от болка. После пазачът го хвана за яката и го замъкна към вратата. Под- пираше тоягата в ребрата му и натискаше силно. Едрият побойник кротуваше. Неведнъж беше ял бой от бай Иван и знаеше, че когато той се ядоса, не спираше да налага, докато не се умори. Всъщност отдавна Асен копираше поведението на пазача. Така се чувстваше силен и властен. Какво ще се случва нощем в дома казваше първо бай Иван, после Асен. В коридора служителят пусна момче- то и с крак го ритна силно към мъжката спалня.

   - Хайде, отивай да спиш. Утре ще правиш това, което ще правиш с новата. Не ми навличай сега беля на глава- та. Изрод малък!

   Асен се затътри навъсено към леглото си. Гърбът и ре- брата вляво още го боляха, но мислите му бяха само в яркочервената коса и големите очи на новодошлата. Легна си и дълго време не можа да заспи.

   В спалнята на момичетата всички се оживиха.

   - Ей, новата. К’во му направи ма? – Ококори се дреб- но на ръст момиче с къдрава коса. – Видяхте ли как замръзна тая гад Асен?

   - Да бе, какво му стана на тоя? Сигурно беше пиян и нямаше сили да удари. Мухльо – изхили се детето от съседното легло. Другите се разсмяха силно.

   - Как се казваш? – запита някой.

   - Мая – тихо промълви новодошлата.

   - Шт! Тихо! – извика момичето от леглото в ъгъла, тази при която се бяха събрали всички преди малко. – Хайде, лягайте си и мълчете, че видяхте дъртият колко беше ядосан. Да не дойде след малко и да почне нас със сопата.

   Момичетата млъкнаха. В съзнанието на всяко като че ли проблесна споменът за болките, които им е причинявала тази сопа. Нямаше дете, което да не беше изпитало гнева на бай Иван по тялото си. Новото момиче с червената коса се зави отново през глава, сви се в леглото и тихо заплака.

...