– 9 глава -
Една нощ в дома за временно настаняване на изоставени деца доведоха ново сираче. Асен видя колата през прозореца. Не успя да го мерне, но изчака и щом не го доведоха в мъжкото спално помещение, разбра, че е мо- миче.
- Асене, няма да посрещнеш новата както подобава, а? – изплези му се мургаво ромче с обръсната глава. Преди няколко дни му бяха намерили въшки и набързо го остригаха.
- Мълчи бе, плешивец! – скръцна със зъби Асен.
- Утре няма да ѝ се размине – изхили се възпълничко момче със свински очички и потри ръце.
- А може и да пропуснеш този път, а? – тихо каза тре- то момче, докато дялкаше с джобно ножче една пръчка. – Последния път се оля, Асене. Казах ти, че момичетата са слаби. Да не удряш толкова силно. Изпрати я в болницата.
- Какво като са слаби? Нали точно затова ги уча как да се държат още с идването. Хленчещи пикли. Най-много ме ядосват като започнат да реват и да се молят. Просто искам да мълчат и да изпълняват. Не е трудно – каза Асен, стана и с две крачки се ...