Feb 29, 2008, 12:49 PM

За жените и... жабите? 

  Prose » Humoristic
1507 0 5
7 мин reading
На скритите принцеси...
Ама, аз съм била принцесата на блатото!
Около мен - насядали в кръг - има множество жаби. Всяка една от тях ме гледа многозначително в очите и очаква с надежда да се престраша, да надвия погнусата си и да се спра на нея. Оглеждам ги внимателно, една след друга и се старая да избера най-симпатичната, защото знам, че ще ми се наложи да я целуна...
- И за какво ти е това? - едно тъничко гласче задава този неудобен въпрос някъде вътре в мен.
- Ами... - отвръща говорителят на вътрешните гласове авторитетно. - Не може принцесата на блатото да споделя живота си със самота.
Стискам ядно очи и се хвърлям озверяла върху първата изпречила се на пътя ми жаба... Опитът е неуспешен. Втрещена от полета на кръшната снага, зелената твар покри се уплашено в мътната вода. Е, какво пък?! Какво друго може да се очаква от принц, превърнал се в жаба? Напълно нормално е шокът да му дойде в повече... Реших да постъпя по-нежно със следващата гадина, защото в противен случай рискувам да си остана сама. Не са много смелчаците в блатото. Приближавам се бавно, стъпвам леко, прескачам водните препятствия, за да не намокря роклята си от цветя... Задържам дъха и... Целувам жабата право в усмихнатата уста.
Пляс! Тряс! Чудо! Жабата превърна се в принц. С мъка успявам да озаптя лигата, която, в прилив на възторг от неговата красота, аха, аха, тръгна да се стича в дясно от моята уста. Клепам с дългите ресници, а сърцето хлопа с пулс на полска мишка от вълнение. Това е единствения начин, по който сърцето на една жена може да изрази своето одобрение. Ама тази жаба се оказа съвършеното божие творение! От където и да я погледнеш, все е мъж! Пристъпвам с бавни стъпки в кръг около него, решена да направя всичко, за да не изтърва ценната си нова придобивка. А той ме гледа с блеснали очи. Жабешкото е останало само в зелените ириси, а аз точно от тях поглед не мога да откъсна... Аз съм като първата жена. Нахлула съм безгрижно в райската градина, но за разлика от нея, от Ева, захапах забранения плод настървено, като хиена и отказвам категорично да го споделя с другите. Ще си го изям сама. Забравила съм всички тежки клетви, които съм изрекла в нощите на равноденствието по адрес на тези пъклени изчадия, мъжете. Забравила съм и че съм модерна принцеса и прострелвам феминистката в мен със стрелите на Амур, смело, без да му мисля много.
Той, жабока, Нарцис, също е много модерно същество... Облечен е в тесни дънки, които оставят на фантазията на една принцеса само възможността да изфабрикува гладкостта на кожата под тях, правейки парарел с коремните мускули, които е оставил подигравателно да се зверят, голи, в мен.
- Ох.... - въздишам тежко аз, принцесата, и се сещам за Пепеляшка.
Пепеляшка някога ми беше приятелка. Преди да отнесе и последния свободен принц и да ме принуди да цапам по брега на блатото, в търсене на по-малко зелена или поне по-симпатична жаба. Тази кучка Пепеляшка! Свали го с една стъклена обувка, която дори не бе направена за нея. Остави нас, бедните си сестри, да цепим тикви и да зареждаме капани със сирене, за да си набавим плъхове, с надеждата да се сдобием с каляски.
Вместо орисница, на моето раждане е присъствала черната котка на баба Яга, която е прескачала корема на майка ми от дясно на ляво и от ляво на дясно, докато накрая е припаднала от изтощение. Само едно ме интересува:
- Защо не й тегли ножа на тази котка, мамо? Та тя ми съсипа живота!
После обаче се сещам колко са страшни родилните мъки и прехапвам разкаяно език от яд, че обвиних горката си майка, че не е реагирала адекватно в такъв момент.
Всъщност, не е лошо баба Яга да ти е орисница, дори и косвено... Сега вместо да се тъпча в тиква и да търча като обезумяла в 12 часа в къщи, преди да е станала на тиквеник, аз карам високоскоростна спортна кола с цвят червен. Вместо да чакам с дни известията от моя принц, притеснявайки се да не би някой изгладнял катунар да е оглозгал пощенския гълъб, аз съм горд потребител на Мтел, при това лоялен. А сега и това...
Моята орисница се хили беззъбо от короната на едно дърво и клати окуражително глава в посока на полу-голия сатир срещу мен. Очите й ме гледат с майчинска доброта и почти я чувам как фъфли:
- Е, моето момиче, трябва да си доволна сега.
Обръщам се към него. Впивам поглед в големите, зелени очи и усещам как моите предшественички, амазонките, закипяват, за да ми напомнят, че са част от кръвта ми.
- Искам го сега, веднага, гол, на верига за радиатора! - този садист - вътрешен глас - не го познавам. Вероятно е от рода на леля ми.
Облизвам устните, по които в нормални дни тече отрова и с трепет отбелязвам, че сега са медени и сладки. Друго не ми трябва... Хвърлям се отново, като дива котка, забравила за благоприличното държание, което би трябвало да направлява една принцеса. Засмуквам месестите устни, създавайки вакуум от уханна, влажна, хладна страст. Тялото ми се е увило около него, като лиана. Мускулите потръпват конвулсивно. Аз, принцесата, съм анаконда, готова да го задуши в прегръдката си. После обаче на ща да го ям... Та аз съм вегетарианка! Ще го консервирам, мумифицирам, за да мога да му се радвам през вековете, гледайки го през прозрачното стъкло на саркофага. И никакви джуджета и принцеси повече, които да го събудят от съня.
Гърления смях ме изтръгва от поредната мечта на яве. Как? Не може да бъде! Как е възможно този нагъл Аполон да се е снабдил с дъждобран, който да го предпазва от цунамито от феромони, в което се опитвам да го удавя? Възмутително!
- Хей, жабок! За какъв се мислиш ти?! Изрази малко благодарност, за това, че те отървах от магията! Иначе досега щеше да си останеш в блатото и да чакаш пролетта, за да ти позволи някоя жаба с отвратително акне да оплодиш яйцата й.
- Желая те! - казва го толкова искрено и дълбоко, че на парчета се пръсва роклята ми от цветя, а аз, принцесата, оставям нежната си кожа незащитена под лъчите на слънцето и под неговия поглед.
- Аааааааааа, не! - отново тъничкия глас. - Тази история започва да заприличва на розов, булеварден романс. Не може ти, принцесата, да се даваш толкова лесно на някой, който само преди минути е надскочил еволюционния процес и от земноводно, незачитайки нито един природен закон, е минал на страната на топлокръвните.
- Пази се! - казва друга от единадесетте, които живеят в мен. - Той е красив и омаен, но кръвтта му все още остава подвластна на температурата на околната среда.
Тръсвам глава омърлушено и се хвърлям на седалката на модерната си кола. Той, Аполон, обаче не желае да се раздели с принцесата. Безапелационно, като истински мъж заявява, че остава с нея. Чудесно! Приказка без край. На няколко километра от блатото обаче, осъзнавам, че вместо скоростния лост, искам да хвана неговия такъв. Вместо волана, искам да го стисна за ушите, направлявайки го по пътя на любовната омая. Накрая, примирена, в името на всеобщото благо, предавам управлението на нервния автомобил в неговите силни и мъжествени ръце, преди да съм станала причина за верижна катастрофа в приказния свят. Нарцис се ухилва по момчешки.
- Е това вече е прекалено! - казва говорителят на вътрешните гласове. - Може ли да си такава гугутка? Полуприпаднала от вълнение принцеса - кифла, размазана под лигавата тежест на любовните хормони.
В двореца ми с пясъчни кули и прозорци от седеф ме очакват с нетърпение служителите елфи и феи с крила от коприна. Разгонвам ги решително, а жабата-принц се смее със зелените очи окуражително. Това е! В двореца съм сама. Затръшвам врата на спалнята, заключвам я за по сигурно и потъвам в синьото легло, прегърнала бутилка, пълна с шампанско. Жабокът-Аполон е обречен на канапето в хола. А утехата му е телевизора, чрез който да се информира за последните новини от вълшебната гора.
В три сутринта една принцеса с мрачно настроение, потънала в сълзи и сополи от тъга. Обхваната от невъзможност да намери вертикалното положение на тялото си, забравя за морала и честта, на които е длъжна да се подчинява. Почуква решително на врата, която я дели от прегръдките на приказния мъж. Застинала, като заек на фарове, тя заковава поглед в завивката, която покрива съвършенството на тялото и се гмурва, без да се замисля повече за последствията.
- Допускаш огромна грешка! - пищи тъничкото гласче.
- Той е гол! - простенва девицата.
- Той е великолепен! - измърква дяволската жилка в мен.
- По дяволите! - този път съм аз.
Но жабокът просто нежно прекроява принцесата по гънките на собствената си снага и секунда след това вече е потънал блажено в прегръдките на Морфей.
- Какво? Това е скандално! Как се осмелява да спи, след като държи в ръцете си една богиня?! Край! Решението е взето. Връщам жабата в блатото на вълшебната гора.
Рано, с първите лъчи на сутринта, русалката и секретарка отваря колебливо холната врата. С ужас тя открива две сплели се в съня тела, на грозни и зелени жаби...
- Горката ми кръщелница - клати баба Яга бавно глава. - Но какво ли не прави днешната младеж за любовта?!

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ха ха ха ха, явно мислим в една посока, приятелю)))))
    поздрави и благодаря, зачетивото
  • Много ми хареса, развесели ме. Самоиронията е приоритет на силните. Браво!
  • благодаря , за мен тази приказка свърши . но се радвам , че я преживях иначе нямаше да разбера че всъщност съм принцеса
  • Харесва ми интерпретацията на оная приказка,която всички познаваме от деца...!Звучи модерно и много истинско!
  • Деси, увлекателно и забавно разказваш!!!
    Аплодисменти!!!
Random works
: ??:??