За любовта и още нещо
За любовта няма точно време и място.
За среща с нея не се правят планове и графици. Тя е толкова променлива и непредсказуема. Крие се по ъглите, в мишите дупки дори. Сега е в асансьора, после току виж се появи пред входа. Съботните вечери може да я срещнеш в клуба, но може и да не я срещнеш. Не е много постоянна. Мени си мястото, времето, настроението. Без да знаеш може да е зад теб в киносалона или на опашката за бургери в затънтената уличка до работата ти. Доста често виси в социалните мрежи, там е много ловка. Понякога мислиш, че стои точно пред теб, а оказва се – лъгал си се. Любовта има много двойници (да, точно като гъбите). Лесно може да бъдеш подмамен. Често слушаш истории на близки, приятели, роднини. Едни се запознали на брега на морето, други на връх планината. И отиваш там и чакаш ли...чакаш. Но там е тяхното точно място. Твоето място не е там, твоята любов те чака другаде, твоята любовна приказка ще се случи на най-непредсказуемото място. Не я търси на всяка цена днес или утре. Чакай я. Копней. Мечтай да ти се случи. Тя е "там". Някъде, в някоя точка от Земното кълбо и чака да се срещнете. Понякога се случва ти да отидеш при нея, понякога – тя при теб. Нищо не зависи от теб или от нея. Съдбата е определила. Някой е "драснал" някъде кой с кого да бъде и никой от нас простосмъртните не разполага с такава гумичка, за да го промени. Времето и мястото са мистерия, човекът – също. Диагнозата е любов.Като шарката, ама не точно. Лечение – не е открито!
© Donika Jelkova All rights reserved.
