– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото й.
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вчера на пазара се заприказвах с един чуждоземен търговец и той ми разказа за тамошните празненства. Там, по неговите земи, често звучала музика. Ние защо нямаме музика?
– Тук музиката е забранена. С указ, издаден от мен, както може би си се досетила.
– Но защо?
– Тя е вредна. Чиста проба губене на време е. Слушайки музика, хората стават мързеливи. Не желая моето царство да се превръща в свърталище за безделници.
– Но татко… тя е красива, вдъхновяваща. Някак … изпълва човек с приятни чувства.
– Питаш ме какво е музиката, а явно вече си слушала това нещо. Нали ти е ясно, че ако не ми беше дъщеря, щеше да ти хвръкне главата.
Смутена, принцесата прехапа устни. Лицето й стана още по-красиво от изб ...