За началото…
За края…
За кое да пиша в този стих?
За двете може би…
Едното вече е далечно, но другото ще дойде скоро…
Началото – да, бе отдавна…
Терасата... да, помня тази нощ…
Звезди над нас блестяха…
… купон се вихреше голям…
Ти и аз, едва познати, тръгнахме да търсим любовта…
Ти помниш ли онази нощ?... Бе така отдавна…
… Там… стаята, която ни събра…
Целувка, после две… блус... прегръдка нежна…
В теб намерих нежност, топлота… и това хареса ми…
В последствие и ти…
И свикнах с теб, ти свикна с мен…
А после двамата живеем…
Заедно сме там, в онази стая, стаята, която ни събра…
… Съдба ли е това, или случайност…?
… Аз не знам…
А тези четири стени…
Всичко тук все вика твойто име…
… Всичко тук напомня ми за теб…
Тук започна всичко…
И тук ще свърши може би…
Ти бил ли си щастлив до мен, не знам…
Дали си ме обичал?
Не, не си – ти не можеш да обичаш…
Но какъвто си, ти ми харесваш...
И какъвто си, аз влюбих се във теб…
Ти помниш ли юнските нощи?
… Страстни, горещи, желани, красиви…
Помниш ли – беше щастлив!
… Да, беше отдавна…
А какъв си сега?
Все по-безличен и по-безразличен…
Защо?
Не, не зная…
Любовта отлетя от твойта душа…
А от мен… ти я бавно убиваш…
И краят се вижда…
Опустяла терасата… небе без звезди….
И празна е стаята… скрила зад ъгъла нашите мечти…
Празно леглото е… пустош и хаос...
Няма ли обич… няма и щастие, няма мечти…
Няма надежда за нещо красиво,
за ново начало,
за щастлив, приказен край…
Всичко стопи се, роди се лъжата
и сложи тя край на приятелството и добрината...
Пътят е черен и пуст…
Повехнали рози… бодливи тръни по пътя…
Краят е тук.
Ти промени се, ти го доведе и с него си тръгна…
Сбогом, върви си… бях с тебе щастлива…
04/06/07 Надя
© Надежда Петкова All rights reserved.