За него!

За него!

Гледах как любовта между нас 
израстваше, не знам или по-точно 
не-желая да знам, дали някога ще те изгубя,
защото не го искам.


Не го искам, не искам без теб да оставам
и да загубя нещо прекрасно.
Желая те силно ти да си до мен, сега.
Ти да бъдеш едно прекрасно нещо, 
сбъднато като една Истинска мечта.

Истинска мечта, мечта, която не мислех,
че може реалност да бъде и че 
обичана мога да съм само от един човек,
и не този човек да е от моята кръв,
а приятел, човек, който топли сърцето ми, 
само докато ме кара да се усмихвам, 
разтуптява сърцето ми, само докато се усмихне,
и щом се натъжи, почвам да съжалявам за грешките си.

Гледах те, мило, и се радвах, че до мен си ти.
Мило, знам, че може би прекалено щастливо е всичко
с нас и че много ще боли ме, ако тръгнеш си, 
без причина, ей така...

И ето, ще дойде време  на дните ми горчиви 
начало да дадеш, на болките горчиви 
и на сълзите ми, стичащи се по бузите ми, 
и да капят на устните ми.

Не мога да повярвам, че си толкова различен
и ангелски приятно се чувствам до теб.
Мечта една имах, но вяра в нея никаква,
и ден, в който сбъдна се мечтата ми,
реалност стана ти за мен.

Лъжи ме, карай ме да страдам, но 
никога не ме напускай, защото може да 
сложиш край на щастието ми завинаги,
аз другиго не искам и щастието с друг
не ще е щастието като с теб.

Помни едно, аз никога не ще те забравя 
и никога не ще си отида от теб; 
и споменът за тебе вечно ще гори, 
и пламъкът в сърцето ми силно ще пламти.



                                                                                                       За моето  мило! 
                                                                                       И знай, че силно обичам те!