„Кога разбирахме ние, човеците, че трябва да живеем за днешния ден, защото вероятността утре да не дойде беше много голяма; че хората са добри единствено, когато имат някаква полза от това, а в края на деня феите и щастливият край остават изписани в последните редове на книгите за принцеси срещнали принцове на бели коне, които ги спасили от зла участ, зла вещица, и им се заклели във вечна любов?”
Точно така ще започна редовете си, читателю, отзад-напред.
На всички ни, като малки, са ни чели приказките за Пепеляшка, Снежанка и седемте джуджета, Спящята красавица, и изобщо онези истории, в които доброто винаги побеждава.
И макар да е в края на приказката злото все пак се прибира обратно в пещерата, от която е изпълзяло.
И колко хубаво би било, ако, и в живота нещата ставаха по кажи-речи същия начин.
За съжаление (или пък за щастие) приказките във века, в който живеем бяха коренно различни от тези на братята Грим (в някоя друга публикация ще поговорим за това какви, всъщност, са били тези ...