За първи път щастлива

За първи път щастлива

Вярваш ли ,че съществува истинска любов?!... Истинската любов не е да намериш човек, с който да живееш, а човек, без който не можеш да живееш...

Имало едно момиче, но то познавало само болката, тъгата, самотата и разочарованието на тази любов. Защото момчето, което обичала със цялата си душа, било на хиляди километри от нея. За Бога... та това момче дори не познавало това момиче, което всяка нощ плаче със глас за него. Но най-лошото било, че тя никога няма да може да го види, няма да чуе гласа, който я кара да изтръпва, да го почувства близо до нея поне за миг... че няма да може да види усмивката му, която може да я накара да забрави за цялата си болка и тъга. Дните минавали сякаш са години... Тя се опитвала да го забрави, но лесно ли се забравя човекът на живота ти, за който би сторила всичко!? Всичко й напомняло за него, дори и най-дребните неща - той беше обсебил ума й. Тя беше посветила всичко свое на него - мислите, душата и сърцето си. И щом няма да може да бъде с него, няма да може и да е с никой друг. Сънят беше избягал от нея. Една вечер както обикновенно, сгушена в ъгъла, прегърната от тъмнината и самотата, тя държеше негова снимка. Сълзите безспирно капеха от празните й очи. Тя се питаше защо трябва да страда толкова много, какво бе сторила, защо Бог я наказваше така!? Защо ли все още живее, след като никога няма да бъде щастлива. Момичето знаеше, че никога през живoта си няма да бъде щастлива и че няма да види своя любим. Единтвен приятел сега й бе ножът, острието се докосна до студената й длан. Усещаше, че кръвта й изтича, но тази болка не можеше да се сравнява с тази във сърцето й. Не издадe звук - тя вече нямаше сили от толкова много изплакани сълзи, разбити мечти и молитви. С последни сили написа с кръвта си на пода "Обичам те" и затвори изморените си очи. Минали дни... никой не се сетил за момичето... какво бе станало с нея?! Не... сега тя бе щастлива, за първи път. Нали знаете, че когато човек има недовършена работа на Земята, духът му остава, за да я свърши. Но защо ли?! Каква ли е недовършената работа на момичето?... Тя не беше обичана, никой не й беше казвал тези две думи, от който всеки се нуждае, да ги чува понякога.

Сега духът й преследва нейния любим и тя е истински щастлива, защото е близо до него, макар и той да не я вижда и усеща! Любовта й е толкова силна и истинска, че и смъртта не може да й попречи да обича!