Защото те обичам!
Имало едно време един дядо и едно внуче.
Детето много обичало да слуша приказки и нямало търпение да дойде вечерта, за да се наслади на поредната, разказана от стария сладкодумец.
- Дядо, хайде, време е - изчуруликало хлапето, настанявайки се удобно в леглото, жадно за поредната история.
Беловласият разказвач се усмихнал, погалил нежно хлапето и казал:
- Тази е тъжна.
- Нищо, разкажи ми я! - примолило се то.
- Добре - въздъхнал той и започнал:
- В една далечна страна, през девет планини в десета живеело семейство гарвани. Всяка сутрин заедно отлитали да търсят храна, а вечер се прибирали, за да нахранят малките, които ги очаквали с нетърпение.
Както обикновено родителите отлетели, но нямало как да знаят, че този ден ще се окаже съдбовен.
Местният овчар обичал, преди да прибере животните в селото, да посядва под същото дърво и блажено да изпушва една лула, вторачен в безкрайната горска шир. Обикновено бил внимателен и винаги проверявал дали няма жар в остатъците, но този път една от козите се отделила от стадото и той хукнал след нея, захвърляйки лулата на земята.
Малки пламъчета заиграли по сухата трева, превръщайки се огнени езици, които обхванали ствола на дървото.
Не след дълго гъст дим се разнесъл нависоко, подплашвайки гарджетата. Те отчаяно писукали и търсели с поглед родителите си, но напразно.
Вечерта настъпвала, когато мъжкият гарван забелязал огъня в далечината. Ужасен изпуснал храната от човката си и размахал бясно криле.
Горящото дърво се откроявало на фона на идващия мрак, но не виждал и следа от гнездото. Погледнал надолу към земята и видял малки крилца, които пърхали в жаравата. Обезумял се спуснал в огъня, опитвайки се да избута малките настрани, но бил погълнал от него. Усещал как изгарящата топлина разтапя плътта му, правейки го безпомощен. В този момент като стрела женската се спуснала от въздуха, забила нокти в малките и ги изкарала от огъня. Миг по-късно се обърнала, вторачила се в полуовъгления си съпруг и смело влязла в огъня. Разперила крила го закрила с тях.
- Махай се! - едвам промълвил той. - Ще загинеш!
- Знам - кротко казала тя.
- Защо го правиш? - умирайки, я попитал.
- Защото те обичам...
Хлапето доста плакало и не можело да заспи цяла нощ, чудейки се как е възможно такова нещастие да сподели горките гарвани.
На сутринта, недоспало и огорчено, отишло на чешмата в двора, за да си измие очите. Тъкмо плиснало вода върху лицето си, когато странен звук привлякъл вниманието му.
Под липата до оградата две малки опушени гарджета писукали, гледайки го с очи, изпълнени с надежда...
© Милен Милотинов All rights reserved.
(6)
