Sep 8, 2019, 10:59 PM  

13_АЗ СЪМ ВЕДУН_Сънят на глупаците_Будимир 

  Translations » Prose, from Russian
1258 0 0
48 мин reading

ГЛАВА 13
АЗ СЪМ ВЕДУН

Слушах Добриня много внимателно, попивайки като гъба всяка негова дума, и можех да повторя всичко, което той ми говореше.
Защо се получава така? Защо не съм слушал с такова внимание моите учители от училището и техникума?
Бях тройкар и се смятах за не много умен и неспособен, което впрочем не ми пречеше да живея и да се наслаждавам на живота.
Зададох въпроса на Добриня: защо се получава така?
- Обяснението е просто, - започна той. - Когато се предават знания, заедно с тях трябва да се предаде и ЖИВАТА* (*жИва - енергия, бел. прев.) на създателя на тези знания. Ако преподавателя успее да направи това, ученикът ще бъде способен, ако ли не, знанията отиват в канализацията, и труда на преподавателя е безполезен. За успешно предаване на знанията са необходими следните условия:
Преподавателят трябва да носи в себе си жИвата на създателя на системата от знания. А ученикът трябва да бъде възприемчив към живата на създателя на системата.
Като знаеш тези условия, прави си изводите. Имай предвид, обаче, в твоя случай има още един фактор.
- Какъв?
- Ти си ведУн*! (ведУн* - значи одарен със способност за интуитивно знание човек, бел. прев.)
Това беше неочаквано за мен твърдение. Бях впечатлен, и онемях за няколко секунди, а после попитах:
- Какво те кара да мислиш така?
- Аз вЕдам* това нещо! (ведам - знам точно, бел. прев.)
За мен беше приятно да чуя от Добриня такова нещо за себе си.
От както се помня, никога не съм обичал да бъда като всички. Винаги ми е било нужно да се откроявам, и сега като ме нарече ведУн, Добриня потвърждаваше, че нещо ме отделя от общата маса хора. Започнах да осъзнавам, че нежеланието ми да бъда като всички, и нежеланието да се вписвам в дадена система, да бъда подчинен на нечия воля, да храня с осмислянето си стопанина на системата, не е случайно: исках по този начин, да си съхраня жИвата за собствено осмисляне и ведане.

- Помисли и ми кажи, - рече Добриня, - можеш ли да наречеш себе си несретник, или пък късметлия?
- Да! Късметлия съм. Всички мои желания се осъществяват. С каквото и да се заема всичко става леко и ме радва. Особено беше интересно как ме приеха в техникума. Тогава, по една случайност, преписах съчинението по литература. Когато дойдох да узная резултатите, видях, че имам двойка на съчинението. Разстроен си тръгнах за в къщи. Нападнаха ме мрачни мисли за това, че трябва да си търся работа, и да влизам после в казармата. По пътя за метрото, обаче, се спрях при мисълта, че трябва да си взема документите от техникума, и тръгнах обратно. Като влязох за документите, ме попитаха  защо ми е нужно да си вземам документите.
- Как, нали съм се провалил на съчинението.
Бързо намериха съчинението ми, и там се видя, че имам четворка.

И още по-интересен беше при изпита ми по математика. Математиката разбирах много слабо. Отказах се да се готвя по математика, като резонно предположих - не съм я научил за десет години, та сега ли да я науча за два дена, това е нереално. Затова, без да знам на какво да се надявам, отидох на изпит. Влизайки в аудиторията, нямах в главата си нищо друго, освен пустота.  След като изтеглих билета, разбрах - край, провал, тези задачи не  мога да реша! Но, нямаше какво да се губи, и аз отидох да седна на масата. Като се поогледах наоколо, ми стана ясно, че никой не може да ми помогне. От нямаме какво да правя започнах тъпо да разглеждам стените на аудиторията. И... о чудо, на стената висеше таблица с производните - нагледен материал за студентите. Точно това ми беше нужно за решаване на първата задача. След нея, започнах внимателно да търся формули за решаване на уравненията с интегралите. И ги намерих. Така реших и втората задача криво-лево. Тя беше неверно решена, но те ми простиха  неточностите при моите математическите старания, и ми сложиха тройка, което впрочем беше достатъчно за моето приемане в техникума. Тогава този изпит възприех като мистичен успех. За мен беше шок, когато ми дойде повиквателна за влизане в казармата. Това беше странно, тъй като би трябвало да имам оттсрочка за ученето в техникума. Но с нещо не съм се харесал на военното бюро. Моята отсрочка е била анулирана, а за какво не помня.  За някаква дреболия, предполагам! А тъй като до този момент винаги всичко ми е вървяло, тази повиквателна за мен беше пълна изненада.

- Що се отнася до твоето влизане в казармата, това го разбирам. Нужно е било да стане така. И това ще бъде от полза не само за тебе. Ние всички сме въвлечени в голямата игра на природата. Тя е създала мисълта за нашето пребиваване тук. Не да се примиряваме е нужно в случая, а това обстоятелство трябва да се използва. Всичко, което природата прави за теб, е нейната необяснима игра, и я приемай като свой дар. Ще повторя, в света няма нищо лошо, и нищо хубаво. Ти си дошъл в казармата, добре ли е това, или лошо?
- Не мога да отговоря. Ти ме обърка съвсем.
- Това е даденост, която трябва да се използва, а не да се отрича, иначе бихме отрекли всичко, и природата, и себе си.
- Нека се върнем към това, че ти върви в живота. Това означава, че ти се намираш в хармония с природата и със самия себе си. И че ти имаш способност да вЕдаш. И да живееш в съответствие с ведите. 
- Не ми се вярва?! За ведите чувам сега за пръв път от тебе.
- Да! Но те съществуват, независимо от това, дали знаеш ти за тях, или не. Ти, просто, не можеш още да ги осмислиш* (*да ги осъзнаеш). Ти живееш по ведите без да ги осъзнаваш. Тоест интуитивно. Неосъзнатите веди се наричат интуиция. Когато ги осъзнаеш и осмислиш, ти ще станеш мъдър.

Усмихнах се, много исках да стана мъдър, но слабо вярвах на това, което каза Добриня. Той продължи:
- Ведуните, а следователно и ти, притежават едно забележително свойство: на тях не трябва да им се вредИ. Ако някой нанася вреда на ведУна, този човек руши съдбата си, тъй като навлиза в непозволена (забранена) за него зона. Природата в такъв случай включва механизма за защита и се избавя от вредителя. И обратното е верно: който помага на ведУна в неговата дейност, прави своята съдба подвластна на себе си.  Мнозина, дори и без да го осъзнават, интуитивно действат, изхождайки от казаното по-горе.  Помогат на ведуните, и по този начин си облегчават живота.  Отчасти, това е обяснението, че хората често ти помагат. Когато помагат на теб, те си помагат на себе си. Ти не много забелязваш тази помощ, тъй като тя не може да бъде натрапчива.  А пък този, който иска да ти навреди, вредИ на себе си, а на теб неговите вредоносни действия ти идват пак от полза, ти ставаш по-силен. Притежавайки такова забележително свойство, ти твърде бързо си овладял ръкопашния бой, но това е много малко. На теб ти предстои да овладееш изкуството на ведическата драка. И няма съмнение, в нея ще достигнеш невероятни резултати.
- А защо е нужно да се занимавам с ведическа драка, щом е опасно да ми се вреди и без това?
- Да, обикновените хора не представляват за теб практически никаква опасност, но повярвай ми, освен теб, има в света хиляди други ведУни, и, техните цели не винаги съвпадат с твоите цели. За тях също не е препоръчително да им се вредИ, и на теб ще ти се наложи да влизаш в схватки с тях, а ще победи този, който е по-силен, по-опитен и по-мъдър, т.е. който е по-съвършен във воденето на ведическия бой.

Също, трябва да се отчете и обстоятелството, че най-силният ведун е Сатаната. Хората, когато му служат, също се надяват да облегчат съдбата си. И те постигат облекчение: техните желания се осъществяват. Служейки на ведУна, човек може да достигне много неща в живота. Въпросът е, какво иска той да достигне - ако се касае за материални блага, или благата на цивилизацията, то смело трябва да отиде да служи на Сатаната, всичко това ще достигне. Ако целта на човека е свобода, щастие, творчество, най-добре е да търси ведУн, чиито цели, са съответно - свобода, щастие, творчество. Обикновеният човек много трудно би намерил истински ведУн. И с това злоупотребяват политиците, търговците, мошениците. В Русия през 1917 г. под ръководството на В. И. Ленин е била организирана социалистическата революция. Нейни цели са били мир, труд, щастие, свобода, а в бъдеще унищожение на държавността.  Народът тръгна след вожда, който като че  носеше образа на светлото, свободно общество. Ленин, обаче, не беше ведУн. Лъжеведун беше също така и Хитлер, който поведе германския народ на война срещу цялото човечество.

- Как може обикновения човек да познае ведУна, който води към свободата?
- Това е много трудно, а в някои случаи невъзможно. По простата причина, че ведунът сам си избира слуги, изхождайки от своите разбирания, а не слугите - ведУна.
На сегашния етап масово служене на ведУна е възможно само когато се служи на Сатаната. Сега, освен сатанинското общество, има и други затворени общества, които се ръководят от ведуните. В тези общества съхраняват и предават мъдростта на учениците. Закритите общества позволяват да се предаде мъдростта за бъдещите поколения.   Това е своего рода консервация и акумулация на мъдростта до момента, когато ще се появи възможност за успешно противопоставяне на Сатаната. Този род служение не носи масов характер, и затова може да се твърди, че мнозина, които се наричат ведуни, не са такива всъщност. Ситуацията, обаче, може да  се промени, много ведуни ще излезат от сенките, и хората най-после ще могат да им служат, служейки по този начин на целите, които сами ще си изберат.  Но как ще се развиват събитията по-нататък никой не знае (не вЕда) със сигурност. Животът ще покаже.

Да се върнем, обаче към твоя въпрос за ученето. Ако, например искаш да изучиш физиката, то целия училищен курс можеш да изучиш за един ден!
-    Не може да бъде!
-    Може.
- А какво съм правил аз десет години в училище, щом това е възможно?
- Хранил си системата на образованието със своето осмисляне на нещата. В училищата, освен, че се дават знания, превръщат децата във винтчета на системата. Образно казано, това е фабрика за превръщане на полуфабрикати в болтове, които да крепят системата. Не е нужен кой знае колко ум, за да се разбере несъвършенството на тези системи. В тях няма индивидуален подход, натрапват се постулати, които от ранно детство внедряват и поддържат образа на държавата. Структурата на възпитателните и образователни системи е идентична с държавната. Децата започват да мислят и да възприемет света така, както държавата изисква. Дори, ако по-късно или по време на образователния процес детето не е съгласно с постулатите, които му се внушават, това абсолютно нищо не помага, тъй като в момента алтернативи на държавното устройство не съществуват. Недоволството на масите не влиза в сметките на системата. Детето просто няма време за осъзнаване на своето място в света, а точно по това време, периода на училището, тогава се формира личността. Десет, дванадесет години – това е много време, като се вземе пред вид, че по това време детето е максимално възприемчиво. Това се използва от системата. Тя взема от децата ОСМИСЛЯНЕТО НА НЕЩАТА,     а в замяна на това им дава знания, които в по-голямата си част не са им нужни и ще се забравят бързо. Тя убива времето за реализация на детето. Детето не може да определи своето бъдеще, вместо него тази задача се решава от системата. Образованието осреднява учениците, и така се опитва да унищожи личността в човека. То стандартизира знанията, като ги прави подлежащи на оценка. И учениците се оценяват по техните знания. В резултат на това всяко дете след месомелачката на образованието става предсказуемо, и в следствие на това контролируемо. Тези, които лошо се учат се оценяват като непълноценни за системата индивиди, за тях е приготвена по-ниска степен на обществото. Сред тях има много хора ВЕДАЩИ* (* -     безпогрешно знаещи естеството на нещата, бел. прев.), но за системата е изгодно да бъдат те държани по-далеч от лостовете на управлението както на държавата, така и на другите системи. Между другото, обърни внимание на думата „образование“. Тази дума говори сама за себе си. В учениците се залага образ, необходим за поддържане и захранване на държавата най-напред, и после - на другите системи. В училище учат на логическо мислене. Учат на логичността на живота. И в съответствие с това, приучават учениците да действат.
Докато Добриня говореше, си спомних за моя приятел Альоша. 
Наскоро бях получил от него писмо. Ние с него учехме в едно училище, в паралелни класове. В момента на моята служба той напълно успешно учеше в института. В своето писмо Альоша се оплакваше от живота. Оказва се, че той не е видял детство, тъй като е изкарвал цялото си време в зубрене на учебниците, а сега му се налага поради своето усърдие в ученето, да се прощава и с юношеството. Получавайки писма от мен от казармата, той беше разбрал, че се чувствам тук добре, а той, намирайки се в по-изгодна ситуация, страдаше.
Отскачайки в далечното бъдеще, в нашите дни, мога да кажа следното - Альоша завърши института, защити малък докторат, преподава на студентите, и паралелно работи по някакви проекти. Животът му,  обаче е в застой. Имаше жена, и без да му се родят деца, се разведе. Той иска да почувства живота, да опита неговия вкус, но не може да разбере, че науката и чувствата са различни неща. Своя живот той оценява с научния си мозък. 
Един път, доста след описваните от мен събития, като виждах положението, в което се намираше Альоша, му бях отнесъл една книжка на Карлос Кастанеда и, след като я прочете, го попитах:
- Доволен ли си от книгата?
- Да, хареса ми.
- Тя има продължение. Да ти донеса ли следващата книга?
- Не, не искам!
- Защо? Нали ти е харесала?
- Много ми хареса, и аз се боя да не се увлека по тези неща!
- Точно това ми е целта, да разбереш: не е само науката на този свят!
- Знам. Но науката за мен е всичко! Вън от науката аз не се виждам.
Тогава разбрах, че Альоша-та живее за науката, а не обратното.

Попитах Добриня:
-    Какво трябва да направим, за да избавим децата от влиянието на образователната система?
-    Да не ходят на училище и в детската градина!
-    А кой ще им даде възпитание и образование?
-    Родителите, разбира се.
- Но родителите работят. Какво трябва да се прави в този случай?
- Да не ходят на работа, а да се занимават с децата си!
- А тогава как ще печелят пари, и ще изкарват прехраната си? Няма ли да кажеш: „да не ядат“?
- Пари, естествено, няма да изкарат, а те и не са нужни. Те са само ПОСРЕДНИЦИ между храната и човека. Човек сам трябва да си доставя храна. Да отглежда зеленчуци и плодове, например. Не е нужна за човека толкова много храна, колкото той сега употребява. Това е още една система, чрез която е възможно той да бъде държан под контрол - системата на три-четири-кратното ядене на ден. Тя се натрапва още от раждането, и продължава и по време на детската градина и училището. А майките пък се косят: „ах, моето момче съвсем не яде“. Момчето не яде, значи, не му е нужно да яде, няма да умре, нещо повече – по-здрав ще бъде! 
Нали си виждал, колко дебели хора има по улиците. А тук, в казармата? Обърни внимание на старшините. Те са издигнали в култ яденето не за да живеят ядат, а живеят, за да ядат. Те се стараят да се избавят от излишните килограми! Но, няма по-сигурен начин за достигане на това, освен да се яде по-малко и да се извършват повече движения. Човек е устроен така, че може да не яде три месеца. Има пости, които са дошли до нас още от ведическо време. Живеейки без храна известно време, човек не само очиства своя организъм, но и се отстранява от зависимостта по отношение на системата на храненето. За съжаление, самите пости сега са станали система.
Ако човек се храни с храна от магазина, той не би се насищал така, както ако употребяваше собствено произведена храна. Ние се храним с храна без ЖИВА. Тя се изчерпва, когато храната се произвежда конвейерно. Живата си отива с парите, които плащаме за нея.
За да живее човек пълноценно, трябва да яде много по-малко, отколкото яде сега. Няма да се губи време на работата, и ние ще можем да отделяме повече внимание на децата.

Самата природа е предвидила механизмите за изхранване на хората. Докато човек е млад, докато расте, той се нуждае от много храна.  Младият организъм разполага с енергия за своето изхранване. Има на разположение сила, ловкост, бързи движения, издръжливост - всичко това позволява на човека с лекота да си добива храна. Когато човешкия организъм достигне зряла възраст, на него не му е нужна вече храна в същите обеми, като по-рано. Но той има сили предостатъчно както за своето изхранване, така и за изхранване на децата си. В по-късна възраст, енергия се изразходва твърде слабо, и храна е нужна доста по-малко.  Ако яде човек в предишните количества, това значи да си вреди. Това би довело до излишни килограми, натоварване на сърцето, уморяемост, и като следствие ускорено стареене и преждевременна смърт. Същото може да се каже за солта и захарта, както за яденето като цяло. В началото на живота солта е необходима за укрепване на костите, а захарта - за поддържане на повишена жизнена активност.  Затова малките деца толкова обичат сладко и солено. След формиране на организма, необходимостта от тези продукти преминава постепенно, и прекалената им употреба е вредна за здравето. Човек трябва да се храни с естествена природна храна: краставици, домати, орехи, мед и т.н. Да се берат, и да се ядат. Не са нужни маси, чинии, лъжици - всичко това са предмети на ритуала преяждане. 

- И ти ядеш като всички? - с насмешка му обърнах внимание.
- Да! Тук (в казармата) ми се налага. Но осмислянето на този процес ми удържа жИвата* (* - жизнената енергия, бел. прев.) от изтичане.
Милиони хора, обаче, не знаят тези неща. Бих се отказал от този начин на хранене, но не искам да привличам вниманието върху себе си, не е този смисъла на моето пребиваване тук. 

- Въпросът за яденето е ясен, но нали са нужни пари за дрехи?
- Ето това е още една система, - продължи Добриня. - Тя крие истинския човек. Без дрехите ние възприемаме хората такива, каквито са в действителност. Облечените хора веднага се делят на съсловия, степени, положение в обществото. Подобни системи са също и фризьорските салони, козметиката, пластичната хирургия и т.н. 
Хората се срамуват да се покажат голи. По-рано, във ведическото общество хората не са носили почти никакви дрехи. Дрехите имат ритуално значение, подобно на храната. Маските и костюмите са се използвали за изпадане в транс и за възприемане жИвата на духа, който е бил призоваван за вЕдане* (* - за получаване на точна информация).

Земята, като живо, мислещо същество, е чувствителна към процесите, които протичат на нейната повърхност. Тя е способна да реагира на измененията в човешкото общество. Когато човек не е използвал дрехи и къщи, климатът, където е живял е бил мек и топъл. С появата на дрехите, които са се появили не като следствие на изменението на климата, а като атрибут на системата, както казах по-горе, климатът е започнал да се изменя към захлаждане. Природата като че се опитва да угоди на човека. В подтвърждение на това мога да кажа, че и сега има общини, където е топло и няма нужда от дрехи и голями къщи. За така нареченото цивилизовано общество тези общини изглеждат изостанали и примитивни. Имам предвид племената на Африка, аборигените на Австралия и прилежащите им острови, както и коренните жители на Америка - индианците. Всички  те са остатъци от някога процъфтяващата ведическа култура. Всеки костюм, всяка рокля носи в себе си съответен образ, и обличайки ги, ние навлизаме в този образ, и се държим адекватно на него.
- Почакай! Да не би да искаш да кажеш, че дрехите не са нужни въобще?
- В идеален вариант това е така!
- Но у нас е студено! Ти забравяш, че освен всичко друго, дрехите топлят нашите тела! Няма ли да ни посъветваш да отидем в Африка, поради това, че дрехите поддържат системата?
- Не! Няма нужда да се отива в Африка по тази причина. Но и в нашите условия е възможно да се живее с по-малко дрехи. Да вземем за пример Порфирий Иванов. Той е ходил само по гащи дори и през зимата, и се е къпал в  заледената река. Немците при минус 30° са го обливали с ледена вода и са го возили на мотор, и той е издържал.
- Но това е единичен случай, - възразих аз.
- Да! Но той е човек като всички.
Не бих желал, разбира се, да твърдя, че всички веднага ще се съблекат и ще тръгнат голи. За в бъдеще дрехите най-вероятно ще продължат да съществуват, но ще престанат да бъдат система. Сега, за да бъдем в съответствие със системата, трябва да изглеждаме прилично, да съответстваме на своя обществен статус, и още да изглеждаме така, че да привличаме вниманието на противоположния пол. За тази цел плащаме скъпо, купувайки дрехи.

- Добриня, я ми кажи: как може човек да не ползва медицинска помощ, ако живее извън системите?
- Помисли сам добре, кое твърдение е вярно: медицината се нуждае от човека, или човек се нуждае от медицината?
- Навярно, истината е някъде по средата, човек не може без медицината и, съответно, медицината - без човека.
- Да. Аз ти зададох провокационен въпрос. И ти отговори на него.
Добриня се разсмя на своите думи.
- Съвременната медицина не може да излекува нито една болест, дори и хрема!  Всичко, което тя може, е да даде облекчение на болния.  А в случаите, когато се излекува, това се дължи на самия човек, който сам се лекува, мобилизирайки своите вътрешни резерви от жИва.  Медицината помага, но за действително изцеление е необходимо да се разбере, какво все пак представлява болестта по своята същност. Защо човек боледува?  Мога да ти кажа със сигурност, че в природата болни животни почти няма. Сега ще се постарая да ти дам кратко, но обхватно определение за болестта: "болестта - това е умиране!" Вирусите, студа, течението, отслбване на имунитета и други обяснения за началото на болестта от традиционната медицина не са нищо друго, освен оправдание за своето съществуване! Човек започва да умира тогава, когато губи смисъла на своя живот. При пълна загуба на този смисъл настъпва смъртта. Когато настъпват незначителни загуби на своята значимост (не бъркай с важността), започва процеса на умиране, тоест болестта. Ако по време на умирането човек не съумее да направи осмисляне на своята значимост - той ще умре. Ако болестта помогне на болния да придобие пак своята ЗНАЧИМОСТ, той ще тръгне рязко в посока на оздравяване. Ако, обаче, не успее да намери своята значимост, а добрите лекари го задържат жив, смъртта само се отлага временно, но болестта си остава, тя си стои вътре до самия край. В такъв случай човек може да живее още дълго, но какъв е смисъла от такъв живот, и какъв е смисъла от такива лекари? Ако няма цел, за какво да 
живее? Болестите на бъбреците, сърцето, гастритите, язвите и други вътрешни заболявания се случват в тези случаи, когато у човека възниква остра необходимост да преосмисли целта на своето съществуване. Най-често тези болести настъпват като следствие от неправилен начин на живот.

- А сега кой живее правилно?
- Почти никой, затова и съществуват множество заболявания.

- А какво означава да се живее правилно?
- Правилно - значи свободно, извън системите! Разбира се, без медицина! Необходимостта от нея ще отпадне сама по себе си, когато хората разберат от къде идват болестите и как да се освобождават от тях. Болестта е индикатор, че нещо в живота (обърни внимание, не в организма) на човека не е в ред. Болестта помага на човека да разбере къде греши и какво да прави. Ако това не стане, човек умира, като ненужен елемент на обществото. 

- От всичко казано от теб следва извода: "тъй като всички ние живеем неправилно, всички сме болни, и се намираме в процес на умиране!"

- Абсолютно верно казано! - възкликна Добриня с вдигане на показалеца нагоре. Раждайки се здраво, детето веднага попада в мрежата на системите, и съвсем скоро започва да боледува. Така, с течение на времето всички ние придобиваме редица заболявания, с които живеем цял живот. Има още една причина за появата на болест - удар от ведически противник. Такъв противник може да бъде твой неприятел, завистник, но най-често този, чиито цели противоречат на твоите жизнени цели, и тези (различни) цели са влезли в конфликт. В такъв случай човек трябва да приложи техниката на ведическата драка* (*или - ведическия бой). 

- А какво ще кажеш за жилището? Нужен ли е на човека дом, нужна ли му е земя, за да изхранва себе си и семейството си.
- Без съмнение, по много въпроси трябва да се мисли. Разбери, всичко, върху което сега ти говоря не е догма, и всеки сам трябва да вижда решение на своите проблеми. Аз специално малко преувеличавам и прекрасно знам, че всичко казано от мен на сегашния етап е неосъществимо. Разбира се, че няма сега всички хора да тръгнат по света голи и гладни. - Добриня стана и се задвижи пред мен, имитирайки гладен, измъчен човек, прикриваш с ръце своето мъжко достойнство. После продължи: 
- Всичко ще се развива постепенно, и аз не вЕдам, как ще стане това, но знаейки как въобще стоят нещата, мога да кажа, че човек не е застойно същество, и не му е нужен постоянен дом. Къщите, които ние сега имаме са се появили не от добър живот. Някога, нашите предци са били номади, техните жилища са били колиби и шатри. С течение на времето, когато демоните са започнали да действат на земята, на хората им се е наложило да обработват парчета земя. Те са били принудени да отседнат на дадено място. После са се появили предметите, и те е трябвало да се пазят и да се защищават.  Хората са започнали да строят домове и дворци. По-нататък, те започват да воюват за земя, за вещи. За защита са издигани крепости. Така са възникнали градовете-крепости.

​​​​​Сегашните апартаменти в блоковете са наследници на казармите, в които са живяли воините, охраняващи градските стени, и бараките на работниците на първите фабрики и заводи.  По същество това е същото явление -  место за спане, в едно здание. За държавата това е изгодно. Тези места-лежанки имат конкретен адрес. На този адрес сме записани. Лесно е да бъдем намерени, и да бъдем контролирани. Ние сме напълно зависими, може  да ни се спре тока, водата, газта, парното, и ние нищо не можем да направим, тъй като сме привързани към своя апартамент. Смятаме, че живеем добре, имаме си апартамент. 
Тези, които живеят на своя земя, на село, като че имат преимущество пред градските жители, те са собственици на земя и къща.
Не им е нужно нищо повече нали? Но пак не. Те пък нямат пари. Стремят се да живеят в града. Като нямат пари, на тях им се струва, че няма за тях живот. Това, обаче, е мит. Всички вярват в този мит, защото държавата го поддържа. Макар че нашата държава създава все пак някои общества, които живеят без пари. Така например - клошарите, бедните пенсионери, селски жители без пари. Това потвърждава факта, че и без пари е възможно да се живее. 

Нямайки работа, хората успяват да оцелеят благодарение на своите стопанства, и ако можеха още и да вЕдат, мисля, че те биха били щастливи ведически общества. Те имат всичко, нямат само воля и достатъчно количество жива. Голям бич за селото е пиянството и мързела, и тези явления се дължат на безизходицата, селските жители нямат цел и стремеж към нея. За човека не е необходимо да владее някаква земя. Земята е наша майка. Тя е мислещо същество. Тя ни храни. Ние можем да я обработваме, без да й вредим и без да я владеем.  Владеейки земя, ние се обричаме да живеем на едно място, лишавайки се от свободата. Хората по своето естество са пътници и не могат дълго време да пребивават на едно място.  Светът е голям и интересен. Свободният човек не би се лишил от нови впечатления. Домът му може да се вмести в една раница, и той ще бъде нещо от рода на шатра, чул, палатка. Или пък, на новото място може да си построи малка къщичка. Тази къщичка може да бъде от дърво, глина, а може и землянка да се изрие в земята. Но, возможно е да се строят и по-голями къщи. Човек трудно би станал пак номад, тъй като хилядолетия наред вече води заседнал начин на живот. Но сега как точно ще бъде не е толкова важно - до там трябва да се стигне. Сега е важно нещо друго, - Добриня направи пауза, изпитвайки моето търпение.

Аз не издържах и попитах:
- Какво друго?
- Трябва да се създаде образа на новото свободното общество! Да си представим неговия възроден облик. И това, както ти е известно, не е лесно. Демоните ще пречат, но ако образа бъде създаден, то всички проблеми, за които тук говорихме, ще се решат сами по себе си. Целта, заредена с мощен образ ще се превърне в магнит, привличаш ратника (воина).   Целта ще му даде сили за движение напред, за живот, свобода, щастие. Както аз виждам нещата - този процес ще започне от селата. Мъжете ще спрат да пият, тъй като образът на щастливото общество ще им бъде цел, и стремежът към тази цел ще бъде творчеството, а творчеството ще породи радостта на труда. Ще си отиде мързела. Такъв сценарий е възможен. А как точно ще бъде никой засега не вЕда.

- Защо да създаваме нов образ, след като той вече съществува? Та нали Ведическото общество е било, и неговия образ може да се вземе за основа.
- Ние трябва да се развиваме, а не да тъпчем на едно място. Да действително, Ведическото общество е било по-съвършенно от сегашното, но то се е оказало беззащитно пред опасността. Да се възроди образа на миналото общество, не издържало един път ударите, значи то да бъде отново обречено на гибел. Хилядолетията управление на Сатаната трябва да се вземат предвид. В този смисъл Сатаната е наш учител, който ни показва грешките от миналото.      
  

Оригинален текст

ГЛАВА 13
Я ВЕДУН

Я слушал Добрыню очень внимательно, впитывая каждое его слово, как губка, и мог повторить всё, то, что он мне рассказал.
Почему так происходит? Почему я так не слушал своих преподавателей в школе и техникуме? Учился на троечки и считал себя неумным и неспособным, что, впрочем, не мешало мне жить и жизнью наслаждаться.
Я задал вопрос Добрыне: почему так происходит?
- Здесь всё предельно ясно, - начал он. – Дело в том, что когда передаются знания, то вместе с ними должна передаваться жива создателя этих знаний. Если преподавателю это удастся, то ученик будет способным, если нет, знания спустятся в канализационную трубу и труд преподавателя ничего не будет стоить. Для успешной передачи знаний необходимы следующие условия: 
Чтобы преподаватель мог передать живу создателя системы тех или иных знаний, а для этого преподаватель сам должен нести эту живу.
Чтобы ученик был восприимчив к живе создателя системы.
Исходя из этого, делай выводы. Но учти, в твоём случае есть ещё один фактор.
- Какой?
- Ты ведун!
Меня от его слов словно пронзило током. Я оставался немым и недвижим несколько секунд, а затем выдавил из себя:
- С чего ты это взял?
- Я ведаю это!
Мне было лестно слышать от Добрыни о себе такое. Как себя помню, я никогда не любил быть таким, как все. Мне всегда нужно было выделиться, и то, что сейчас меня Добрыня назвал ведуном - доказательство того, что меня нечто выделяет из общей массы людей. Я начинал понимать, что нежелание быть, как все, и нежелание быть в какой-либо системе, быть подчинённым чьей-то воле, питать осмыслением хозяина системы, не случайно: тем самым я хотел оставлять у себя живу для собственного осмысления и веданья.
- Подумай и скажи мне, - попросил Добрыня, – ты можешь назвать себя неудачником или везунчиком?
- Да! Мне в жизни везёт. Практически все мои желания воплощаются в жизнь. За что я ни возьмусь, мне это даётся легко и в радость. Особо ярко проявилось моё везение, когда я поступал в техникум. Тогда каким-то образом мне удалось списать сочинение по литературе. Когда я пришёл узнавать результат, то напротив моей фамилии стояла двойка. Расстроенный, я уже было отправился. Мысли о том, что надо искать работу и вскоре придется идти в армию, тяжёлым грузом навалились на меня. Но на полдороге к метро я остановился: надо было забрать документы из техникума, и мне пришлось возвращаться обратно. Когда я зашёл за документами, у меня поинтересовались, зачем мне понадобилось забирать документы.
- Как же, ведь я провалился по сочинению.
Моё сочинение быстро нашли, и там стояла четвёрка. Но самое интересное случилось на экзамене по математике. Её я не знал вовсе. Учить в таком случае предмет не видел смысла, так как резонно предположил: раз за десять лет мне не удалось выучить математику, то за два дня выучить её тоже будет нереально. Поэтому, неизвестно на что надеясь, я поехал на экзамен. Когда я входил в аудиторию, у меня в голове, кроме пустоты, ничего не было. Вытащив билет, я понял – всё, провал, таких примеров и задачи мне не осилить! Но терять было нечего, и я побрёл за стол. Посмотрев по сторонам, мне стало ясно, что помочь никто не сможет. От нечего делать я стал тупо рассматривать стены аудитории. И… о чудо, на стене висела таблица с производными - наглядное пособие для студентов. Это то, что мне надо для решения первого задания. Когда с ним было покончено, я тщательно стал выискивать формулы для решения уравнений с интегралами. И нашёл их. Второе задание было сделано так же. Задачку с горем пополам решил, правда, неверно, но мне простили эту маленькую неточность в моих математических изысканиях и поставили троечку, чего, впрочем, было достаточно для моего зачисления в техникум. Тогда этот экзамен я воспринял как мистическое везение.
Для меня был шок, когда мне пришла повестка в армию. Это было необычно, у меня на время учёбы в техникуме была отсрочка. Но я чем-то не угодил военруку. Он эту отсрочку аннулировал, причём даже не помню, за что. Видимо, это была такая мелочь! А так как у меня всё и всегда получалось, то повестка в армию была полной неожиданностью.
- По поводу того, почему ты попал в армию, мне всё понятно. Ты должен был сюда попасть. И это на пользу не только тебе. Мы все вовлечены в большую игру природы. Она создала мысль о нашем пребывании здесь. С этим не нужно смиряться, а это нужно использовать. Всё то, что для тебя делает природа, есть её необъяснимая игра, и воспринимай как дар себе.
Я повторюсь, что в мире нет ничего плохого и ничего хорошего. Ты попал в армию, хорошо это или плохо?
- Теперь я не знаю ответа на этот вопрос. Ты меня запутал вовсе.
- Это данность и её надо использовать, а не отрицать, иначе мы будем отрицать всё, и природу, и себя.
Но вернёмся к тому, что тебе в жизни везёт. Это означает то, что ты находишься в гармонии с природой и с самим собой. Что у тебя есть способности ведать. И ты живёшь в соответствии с ведами.
- Да ладно?! Про веды я только от тебя и узнал.
- Да! Но они есть, вне зависимости от того, знаешь ты о них или нет. Ты не можешь их осмыслить. Ты живёшь по ведам, не осмысливая их. То есть интуитивно. Неосмысливаемые веды называются интуицией. Осмыслив веды, ты станешь мудрым.
 Я улыбнулся, мне очень хотелось стать мудрым, но верилось в то, что сказал Добрыня, с трудом. Добрыня продолжал:
- У ведунов, а следовательно, и у тебя, есть одно замечательное свойство: им нельзя вредить. Нанося вред ведуну, человек тем самым нарушает свою судьбу, так как вторгается в недозволенную для него область. Природа в этом случае включает механизм защиты от вторжения и избавляется от вредителя. Соответственно верно и обратное: тот, кто помогает ведуну в его деятельности, делает свою судьбу подвластной себе. Многие люди, в основном не отдавая себе отчёта, интуитивно действуют, исходя из вышесказанного. Помогают ведунам, тем самым облегчая своё существование в нашем мире. Частично этим объясняется то обстоятельство, что люди тебе часто помогают. Помогая тебе, они помогают себе. Особо ты не замечаешь этой помощи потому, что она не может быть навязчива. А тот, кто тебе хочет навредить, вредит себе, а тебе его вредоносные действия идут даже на пользу, ты становишься сильней. Имея такое замечательное свойство, ты весьма быстро и эффективно овладел искусством рукопашного боя, но это игрушки. Тебе предстоит овладеть искусством ведической драки. И поверь, ты достигнешь в ней невероятных результатов.
- А зачем мне заниматься ведической дракой, если вредить мне и так опасно для моих недругов?
- Действительно, обычные люди не представляют для тебя практически никакой опасности, но поверь, кроме тебя, на свете существуют тысячи ведунов, и цели их не всегда будут совпадать с твоими целями. Им так же вредить не рекомендуется, как и тебе, но вступать в схватки тебе с ними придётся, и тут победит тот, кто сильнее, опытнее, мудрее, то есть кто более совершенен в ведении ведического боя.
Также необходимо учесть и то обстоятельство, что самым сильным ведуном является Сатана. Люди, служа ему, также пытаются облегчить свою судьбу. И они действительно её себе облегчают: их желания осуществляются. Служа ведуну, человек может много добиться в жизни. Вопрос, чего он хочет добиться - если блага цивилизации, материального достатка, то смело надо идти в услужение Сатане, всё это появится. Если цель - свобода, счастье, творчество, то, вероятнее всего, нужно искать ведуна, у которого и цели, соответственно, свобода, счастье, творчество.
Обычному, рядовому человеку отыскать настоящего ведуна чрезвычайно сложно. Этим пользуются политики, коммерсанты, мошенники. Так, в России в 1917 году под предводительством В. И. Ульянова была организована так называемая социалистическая революция. Ее целями объявлялись мир, труд, счастье, свобода, а в дальнейшем и уничтожение государственности. Народ пошёл за вождём, который якобы нёс в себе образ светлого, свободного общества. Ульянов ни в коем случае не был ведуном. Народ ввели в заблуждение. Жажда службы высшей цели у народа обернулась глобальной трагедией для целого ряда народов, да что там говорить - для половины мира.
Не успел мир опомниться от русской революции, как ещё один лжеведун Гитлер повёл народ Германии войной на всё человечество.
- Каким образом простому человеку отличить ведуна, ведущего к свободе?
- Это очень сложно, в некоторых случаях невозможно. По той простой причине, что ведун сам выбирает себе слуг, исходя из своего виденья, а не слуги - ведуна. На данном промежутке времени массовое служение ведуну возможно лишь в том случае, если служишь Сатане. До сих пор, помимо сатанинского, существуют только закрытые общества под предводительством ведунов. Это выражается в виде ученичества: передачи мудрости от учителя к ученикам, что не является службой как таковой. Закрытые общества позволяют передать мудрость потомкам и не быть уничтоженными. Это своего рода консервация и аккумуляция мудрости до того момента, пока не возникнет возможность удачного противостояния Сатане. Массового характера данное служение не несёт и поэтому можно заявить, что все, кто называет себя ведунами, таковыми не являются. Но ситуация может поменяться, многие ведуны выйдут из тени и люди наконец-то смогут служить им, тем самым служа тем целям, которые выберут себе сами. Но как будут развиваться события дальше, никто не ведает. Поживём - увидим.
Но вернёмся к твоему вопросу по поводу учёбы. Если ты, к примеру, захочешь изучить физику, то весь школьный курс ты сможешь выучить за день!
- Не может быть!
- Может!
- Но что я делал тогда десять лет в школе, если это возможно?
- Подпитывал систему образования своим осмыслением. В школах помимо изложения знаний из детей делают винтики системы. Образно говоря, это фабрика по переработке заготовок в болты, способные крепить системы.
Государству для поддержания своих систем необходимо поддерживать образ государственности и ни при каких условиях не допускать создание образа другого способа существования на Земле. Для этого с самого рождения ребёнка втягивают в систему воспитания и образования. Не нужно быть семи пядей во лбу, чтобы понять всё несовершенство этих систем. В них нет индивидуального подхода, навязываются постулаты, которые с раннего детства поддерживают образ государства. Структура воспитательных и образовательных систем идентична государственной. Дети начинают мыслить и воспринимать мир так, как того требует государство. Если даже впоследствии или во время образовательного процесса ребёнок не согласен с постулатами, внушаемыми ему, то это ровным счётом ничего не решает, так как альтернативы на данный момент не существует. Недовольство масс входит в расчёт системы. Ребёнку практически не остаётся времени на осмысление себя в этом мире, а ведь именно в школьном возрасте происходит становление личности. Десять лет на обучение в школе - это очень много, если ещё учесть, что в этот период у ребёнка развита восприимчивость. Этим пользуется система. Она забирает у детей осмысление, взамен даёт знания, которые в основной массе не понадобятся в жизни и забудутся. Она убивает время для реализации ребёнка. Ребёнок не может определить своё будущее, за него решает эту задачу система. Образование усредняет учеников, тем самым пытается уничтожить личность в человеке. Стандартизирует знания, делает их оцениваемыми. И оценивает учеников по их знаниям. В результате любой ребёнок после мясорубки образования становится предсказуемым и вследствие этого контролируемым. Те, кто учится плохо - неполноценные для системы люди, им уготовлена нижняя ступень общества. А ведь среди них очень много людей ведающих, но системе выгодно держать их подальше от рычагов управления как государством, так и другими системами.
Кстати, обрати внимание на само слово «образование». Оно говорит само за себя. В учениках закладывают образ, необходимый для поддержки и подпитки государства в первую очередь и других систем - во вторую. В школах прививают логику. Учат логичности жизни. В соответствии с этим приучают действовать.
Пока Добрыня говорил, мне по этому поводу вспомнился мой друг Лёша.
Недавно я получил от него письмо. Мы с ним учились в одной школе, в параллельных классах. И на момент моей службы в армии он вполне успешно учился в институте. В своём письме Лёша жаловался на жизнь. Оказывается, с его слов, он не видел детства, так как проводил его за зубрёжкой учебников, а сейчас приходится из-за своего усердия в занятиях распроститься с юностью. Получая мои письма из армии, он понял, что и здесь я чувствую себя комфортно, а он, находясь в более выгодной ситуации, нежели я, страдал.

Если питаться пищей из магазина, то, возможно, ею мы не насытимся так, как пищей, выращенной самими. Мы питаемся пищей без живы. Она уходит тогда, когда производство еды ставится на конвейер. Она уходит с деньгами, полученными за неё.
Для того, чтобы жить полноценно, питаться можно намного меньше, нежели мы едим сейчас. Время не будет убиваться на работу, и мы сможем больше внимания уделять нашим детям.


Природа сама позаботилась о механизмах пропитания людей. Пока человек молод, пока он растёт, ему необходимо много пищи. Энергии у молодого организма предостаточно для своего пропитания. Сила, ловкость, скорость в движениях, выносливость - всё это без особого труда позволяет добывать себе пищу. Когда человеческий организм достигает зрелого возраста, ему уже не нужна пища в тех объёмах, что ранее. Но сил ещё предостаточно и для своего пропитания, и для пропитания своего потомства. В более позднем возрасте, когда энергия практически никуда не расходуется, и пищи, соответственно, нужно намного меньше. Употреблять её в прежних объёмах – наносить вред себе. Излишний вес, нагрузки на сердце, утомляемость и, как следствие, ускоренное старение и преждевременная смерть. Кстати, о соли и сахаре можно сказать то же самое, что и о пище в целом. В начале жизни соль необходима для укрепления костей, а сахар - для поддержания повышенной жизненной активности. Поэтому малыши так любят сладкое и солёное. По мере становления организма необходимость в этих продуктах проходит, а чрезмерное их употребление вредит здоровью.
Не надо особых кулинарных изысков, которые также занимают наше время и внимание. Надо есть так, как даёт природа: огурец, помидор, орехи, мёд не требуют приготовления. Надо собирать и есть. Не нужны столы, тарелки, ложки - всё это предметы ритуала обжорства. Стол олицетворяет собою алтарь. Тарелки – жертвенник. Еда – жертву. Жертву богу, а бог есть Сатана. Не думаю, что это нужно делать.
- Но ты тоже кушаешь за алтарём с жертвенника? – с усмешкой подметил я.
- Верно! Здесь мне приходится это делать. Но осмысление этого процесса удерживает мою живу при себе. А миллиарды людей не ведают об этом. Я бы отказался от такого способа приёма пищи, но не желаю этим привлекать внимание на себя, не в этом смысл моего пребывания здесь.
- Ладно, с едой всё понятно, но нужны деньги на одежду.
- Здесь мы вновь сталкиваемся с ещё одной системой, - продолжил Добрыня. - Одежда скрывает истинную сущность человека. Без неё мы воспринимаем людей такими, какими они являются на самом деле. Одетые люди тут же делятся на сословия, ранги, степени положения в обществе. К подобному типу систем относятся: парикмахерские, косметика, пластическая хирургия и так далее.
Многие стесняются своего тела. Но раньше в ведическом обществе не было одежды, даже Библия говорит об этом. Адам и Ева были голы в раю. Одежда, как и еда, в своей основе ритуальна. Маски и костюмы использовались жрецами и шаманами для ввода себя в транс и восприятия живы духа, которого хотелось призвать для ведения. Сейчас одежда не утратила свой ритуальный характер, только мы его не замечаем.
Земля, как живое, мыслящее существо, чувствительна к процессам, которые происходят на её поверхности. Более того, она способна реагировать на изменения, проходящие в человеческом обществе. Когда человек не пользовался одеждой и домами, климат в местах его проживания был мягким и тёплым. С появлением одежды, а она появилась не как следствие изменения климата, а как атрибут системы, о чём я уже говорил, климат стал изменяться в сторону холода. Как бы пытаясь угодить человеку. В подтверждение этого хочу сказать, что и сейчас есть ведические общины, где тепло и нет нужды в одежде и громоздких жилищах. Для так называемого цивилизованного общества эти общины кажутся отсталыми и примитивными. Я веду здесь речь о племенах, населяющих Африку, аборигенах Австралии и близлежащих островов, коренных жителях Америки – индейцах. Все они представляют собой остатки некогда процветающей ведической культуры.
Мы сейчас с тобой ходим в форме. С одной стороны, форма уравнивает всех, скрывая свойства личности. Надев её, мы становимся солдатами. В нас входит жива воина армейской системы. А с другой стороны, выделяет над остальным обществом. Внутри структуры всевозможные лычки, погоны, нашивки чётко указывают на степень субординации, согласно им лицо, носящее, занимает чётко определённое место. Каждый костюм, каждое платье несёт в себе заряд образа. Надевая одежду, мы входим в соответствующий образ и ведём себя, исходя из него.
Многие организации, как государственные, так и частные, обязывают своих сотрудников носить на рабочем месте форму. Она якобы организует и поднимает дух работникам. На самом деле форма помогает расставить всё по порядку и поддерживает образ структуры.
Надев пиджак, мы себя причисляем к интеллигентному слою. Надев джинсы - к молодёжному направлению. Смокинг - к аристократии.
- Подожди! Так ты хочешь этим сказать, что одежда не нужна вовсе?
- В идеале это так!
- Но у нас холодно! Ты забыл, что, помимо всего прочего, одежда ещё и согревает наши тела! Не предлагаешь ли ты всем переехать в Африку из-за того, что одежда поддерживает систему?
- Нет! В Африку только из-за этого ехать не стоит. Но жить в наших условиях без одежды реально. В подтверждение своих слов я приведу пример с Порфирием Ивановым. Лишь из-за приличия он одевал длинные трусы, а так жил нагим и в зиму ходил по улице и купался в проруби. Немцы в мороз обливали его водой и возили на мотоцикле, он не мёрз.
- Но он один такой, - возразил я.
- Да! Но он человек и по своим свойствам такой же, как и другие.
Знаешь, в чём отличие между моржами (теми, кто купается зимой в проруби) и Ивановым?
- Нет.
- Моржи, когда купаются, всё же мёрзнут, но терпят, а Иванов не терпит, потому что не мёрзнет. 
Я не хотел бы утверждать, что все враз разденутся и будут бегать голыми. Одежда, возможно, и продолжит своё существование, но перестанет быть системой. Сейчас, чтобы отвечать требованиям системы, нам необходимо выглядеть прилично, соответственно своему общественному статусу и так, чтобы привлекать внимание противоположного пола. За это мы переплачиваем в десятки раз, покупая одежду.
- Добрыня, а вот скажи мне: как обойтись без медицины человеку, живущему вне систем?
- Подумай сам хорошенько, какое высказывание вернее: медицина нуждается в человеке или человек нуждается в медицине?
- Возможно, истина где-то посередине, человек не может без медицины и, естественно, и медицина - без человека.
- Да! Вопрос я тебе задал провокационный, но в нём ответ на твой вопрос. И ты сам на него ответил.
Добрыня рассмеялся над своей фразой.
- Современная, традиционная медицина не в состоянии вылечить ни одной болезни, даже насморк! Всё, на что она способна, это принести облегчение больному. Если человек вылечивается, то он вылечивается сам, мобилизуя свои внутренние резервы живы. Возможно, медицина и в состоянии помочь больному в этом, но для действительного исцеления необходимо понять, что же всё-таки представляет собой болезнь. Почему человек болеет? Хочу тебя заверить, что в природе больных животных чрезвычайно мало, хотя конечно, и они болеют. Сейчас я постараюсь дать тебе короткое, но ёмкое определение болезни: «болезнь - это умирание!» Вирусы, холод, сквозняк, ослабление иммунитета и прочие объяснения начала болезней традиционной медициной есть ни что иное, как оправдание своего существования! Человек начинает умирать тогда, когда теряет смысл своей жизни. При глобальной потере этого смысла настаёт смерть. Когда происходят незначительные потери своей значимости (не путай с важностью), начинается процесс умирания, то есть болезнь. Если за время умирания человек не сможет произвести осмысление своей значимости – он умрёт. Если же болезнь поможет больному обрести вновь свою значимость, то человек резко пойдёт на поправку. В том случае, когда не удаётся обрести свою значимость, а умелые врачи не позволяют человеку умереть, то смерть всего лишь оттягивается, но болезнь не вылечивается, она сидит внутри до самого конца. В этом случае человек может жить ещё долго, но какой прок от такой жизни и какой прок от таких умелых врачей? Если нет цели, для чего же жить?
Частичный отказ функций организма объяснить можно тем, что эти функции уже не нужны человеку для его выживания. Вот тебе пример: к сорока-пятидесяти годам почти каждый человек нуждается в корректировке зрения. В повседневной жизни глаза человека не несут жизненно необходимой функции. Острое зрение ему не нужно, поэтому оно притупляется. В горах, где зрение необходимо, чтобы выжить, зрение не портится.
Болезни почек, сердца, гастриты, язвы и другие внутренние заболевания случаются в тех случаях, когда у человека возникает острая необходимость переосмыслить цель своего существования. Как правило, все эти заболевания происходят вследствие неверного образа жизни.
- А кто сейчас живёт верно?
- Почти никто, поэтому и такое неимоверно большое количество заболеваний.
- А что значит – жить верно?
- Верно - значит свободно, вне систем! Естественно, без медицины! Необходимость в ней отпадёт сама собой, когда люди поймут, откуда берутся болезни и как от них избавляться. Болезнь - это как индикатор, что в жизни (заметь, не в организме) человека есть некие нарушения. Болезнь помогает человеку осмыслить их. Если этого не происходит, то человек умирает, как ненужный элемент общества.
- Из всего сказанного тобою можно сделать вывод: «так как все мы живём неверно, следовательно, мы все больны, то есть находимся в процессе умирания!»
- Абсолютно верно подмечено! – воскликнул Добрыня, подняв указательный палец вверх. – Даже официальной медициной указывается тот факт, что подавляющее большинство детей рождаются с отклонением функций организма от норм здорового ребёнка. Но и родившись здоровым, ребёнок тут же попадает в сеть систем, и очень скоро начинает болеть и получает массу отклонений от нормы. В результате все мы имеем определённое количество заболеваний, с которыми живём всю свою жизнь.
Существует и ещё одна причина возникновения болезни – удар ведического противника. Этим противником может быть твой недруг, завистник, но чаще всего это тот, чьи цели жизни противоречат твоим целям жизни, и эти цели вступили в конфликт. В таких случаях необходимо воспользоваться техникой ведической драки.
- А что ты скажешь по поводу жилья? Нужен дом, нужна земля, чтобы себя и семью прокормить.
- Безусловно, здесь есть вопросы, на которые сложно ответить. Пойми, всё то, что я тебе говорю - не догма, и каждый сам должен видеть решение своих проблем. Я специально для наглядности утрирую и прекрасно понимаю, что всё сказанное мною на данном этапе неосуществимо. Конечно, не значит, что все люди должны ходить голыми и голодными, - Добрыня встал и прошёлся передо мной, изображая голого задохлика, стыдливо прячущего руками своё мужское достоинство. Затем продолжил:
- Всё будет эволюционировать постепенно, и я не ведаю, как это будет происходить, но, зная, как это есть, могу сказать, что человек не оседлое существо, ему не нужен дом.
Дома, которые мы сейчас имеем, появились не от хорошей жизни. Вначале наши предки были кочевниками, их жилища составляли шалаши и шатры. Со временем, когда демоны стали накладывать свои лапы на землю, людям пришлось возделывать конкретные участки земли. Они вынуждены были стать оседлыми. Затем появились вещи, и их нужно было хранить и защищать. Стали строить дома и дворы. Далее люди стали воевать за землю, за вещи. Для их защиты воздвигались крепости. Так возникли города-крепости.
Сегодняшние многоквартирные дома являются потомками казарм, где жили воины, охраняющие городские стены, и бараков рабочих первых фабрик и заводов. Сущность та же – койка-место в одном здании. Сейчас это очень даже на руку государству. Эти койки-места имеют конкретный адрес. К этому адресу мы приписаны. Нас легко найти, легко контролировать. Мы очень зависимы, ведь у нас можно отключить свет, воду, газ, тепло, и мы ничего не сможем сделать, так как мы привязаны к своей квартире, мы в очереди на неё стоим десятилетиями, платим за неё большие деньги, если покупаем. И считаем, что живём очень хорошо, если имеем отдельную квартиру.
У тех, кто живёт на земле (на селе), казалось бы, есть преимущество перед горожанами, они владеют землёй и домом. Что ещё надо? Но нет. Их сейчас поставили в такие условия, что жить на селе невыносимо. Из сёл люди стремятся перебраться в города.
Денег нет и, кажется, нет и жизни. Это миф. Но все в него верят, так как государство его поддерживает. Хотя наше государство по существу создаёт некоторые общества живущих без денег. Тому пример - бомжи, обнищавшие пенсионеры, сельские жители, у которых средств на существование, кроме их подворья, нет. Это подтверждение того, что жить без денег возможно.
Не имея работы, люди все же выживают за счёт своего хозяйства и, если бы они ещё и ведали, я думаю, это были бы счастливые ведические общества. У них есть всё, нет только воли и достаточного количества живы. Большой бич для села - пьянство и лень, и это от безысходности, нет цели и стремления к ней. Человеку не нужно владеть землёй. Как я говорил ранее, владеть землёй кощунственно, Земля - мать наша. Она осмысливающее существо. Она кормилица. Мы может её возделывать, не нанося вред, но не можем ею владеть. Владея каким-либо участком, мы обрекаем себя жить на одном месте, лишая тем самым себя свободы. Люди по природе кочевники и не могут долго жить на одном месте. Мир большой и интересный. Лишать себя новых впечатлений свободный человек не станет. Дом его может уместиться в небольшом мешке, он будет типа шатра, юрты, палатки. Либо на новом месте можно соорудить небольшой домик. Этот дом может быть из веток деревьев, глины, он может быть вырыт в земле. Но, возможно, это будут и хорошие добротные дома. Человек не будет более кочевником, так как уже тысячелетия он ведёт оседлый образ жизни. Но до этого надо дожить, а там будет видно. Сейчас не это важно. Важно другое, - Добрыня сделал паузу, испытывая моё терпение. 
Я не выдержал и спросил:
- Что другое?
- Необходимо создать образ нового, свободного общества! Представить его эволюцию и, главное, возрождение! И, как ты сам понимаешь, это сделать непросто. Демоны будут мешать, но если образ будет создан, то все те проблемы, о которых мы с тобой тут размышляли, уйдут сами собой. Цель, заряженная мощным образом, превращается в магнит, притягивающий ратника. Цель даёт ему силу для продвижения, для жизни, свободы, счастья.
Мне видится, что всё начнётся с деревень. Мужики перестанут пить, так как образ счастливого общества будет для них целью, и стремлением к этой цели будет творчество, и творчество породит радость труда. Уйдёт лень. Вот такой сценарий возможен. А как будет на самом деле, никто пока не ведает. 
- А зачем создавать новый образ, если он уже есть? Ведь ведическое общество существовало и его образ можно взять за основу.
- Мы должны эволюционировать, а не топтаться на месте. Да действительно, ведическое общество было совершеннее нынешнего, но оно оказалось беззащитным перед опасностью. Возродить образ прошлого, уже битого общества значит обречь его вновь на гибель. Тысячелетия правления Сатаны должны учитываться. В этом смысле Сатана наш учитель, указывающий на ошибки прошлого. 

 

© Леснич Велесов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??