Сега, когато те няма

Ahora que no estás

Ahora que no estás, los árboles del parque
juraron no crecer hasta que vuelvas
porque ahora que no estás, no pueden escaparse
contigo a esos lugares donde sueñan

Pero al llegar la noche todo cambia
escucho esas voces, son amenazas
que pasa ahora, no entiendo nada
he visto sombras, que me alcanzaban

[Coro]
Ahora que no estás, que no te puedo ver
las luces del puerto se han apagado
ya no hay canciones, tampoco hay versos
no me preguntes que está pasando
Ahora que no estás, que no te puedo ver
la isla y los montes se han juntado
ya no hay mareas, tan sólo espero
no me preguntes que está pasando

Ahora que no estás
ahora que no estás ...

Ahora que no estás ya no existe el silencio
y oscuros desiertos son las calles
que ahora no estás no pueden escucharte
quizas a lo lejos casi puedo tocarte

Pero al llegar la noche todo cambia
escucho esas voces, son amenazas
que pasa ahora, no entiendo nada
he visto sombras, que me alcanzaban

[Coro]

Ahora que no estás
ahora que no estás ...

Сега когато те няма

Сега когато те няма, дърветата в парка

се заклеха да не растат докато не се върнеш,

защото, когато те няма не могат да избягат

с теб на тези места, където мечтаят.

Но с идването на нощта всичко се променя.

Чувам гласове, това са заплахи.

Какво става сега? Нищо не разбирам.

Виждам сенки, които ме настигат.

Сега, когато те няма и не мога да те видя

светлините на пристанището угаснаха.

Вече няма песни, нито пък стихове.

Не ме питай какво става.

Сега, когато те няма и не мога да те видя.

Островът и планините се обединяват.

Вече няма приливи, само надежда.

Не ме питай какво става.

Сега когато те няма.

Сега когато те няма.

Сега когато те няма, вече няма тишина.

Тъмни пустини са улиците.

Сега, като те няма не могат да те чуят.

Може би отдалече мога да те докосна.

Но с идването на нощта всичко се променя.

Чувам гласове, това са заплахи.

Какво става сега? Нищо не разбирам.

Виждам сенки, които ме настигат.

Сега. когато те няма и не мога да те видя,

светлините на пристанището угаснаха.

Вече няма песни, нито пък стихове.

Не ме питай какво става.

Сега, когато те няма и не мога да те видя.

Островът и планините се обединяват.

Вече няма приливи, само надежда.

Не ме питай какво става.

Сега, когато те няма.

Сега, когато те няма.