Chanson d'automne

Есенна песен

Пол Верлен

С протяжни трели

на тъжни виоли

Есента се прицели

и в сърце ми всели

чувство на грешност

и безнадежност.

И ето ме трескав,

и ето ме блед:

часовник отеква

и от спомен обзет

за отминали дни -

плача с горчиви сълзи.

И пак съм на път,

а вятър студен

със напора лют

играе си с мен

сякаш съм

лист осланен.

Превод: Любомир Попов

Chanson d’automne                       

Paul Verlaine

Les sanglots longs

Des violons

De l’automne

Blessent mon coeur

D’une langueur

Monotone.

Tout suffocant

Et blême, quand

Sonne l’heure,

Je me souviens

Des jours anciens

Et je pleure

Et je m’en vais

Au vent mauvais

Qui m’emporte

Deçà, delà,

Pareil à la

Feuille morte.