Изпълнител: Юлиане Вердинг
Автори: Гюнтер Габриел/ Юрген Елерс
Превод: Мартин Григоров
Съзрях на светлината от свещта само неговите ръце...
Искрата на цигарата и халба бира.
Вечерта за мен бе почти към края си...
Тогава той изгаси светлината и дойде при мен.
Искаше просто повече, отколкото аз позволявах...
Мислел си е, със сигурност, че в тъмното ще ме докопа...
И ограбвайки го от последната надежда,
извъртях се аз и му рекох тъй:
Припев:
Човек трябва да приема животът такъв, какъвто е...
Какво би станало, момко, ако днес целунеш друга?
Защото често случва се нещо различно от това, което човек очаква!
Човек не получава в този живот, за съжаление, нищо даром!
Той не се вслуша в това, което му казах...
Помислих си: от кахърите ще поумнее...
И когато ме попита накъде е моят дом...
си рекох, че за мен го бива...
Качи ме на големия си камион...
За награда искаше да дойде у нас.
Тогава го хванах здраво за яката
И го оставих право пред вратата.
Припев:
Човек трябва да приема животът такъв, какъвто е...
Какво би станало, момко, ако днес целунеш друга?
Защото често случва се нещо различно от това, което човек очаква!
Човек не получава в този живот, за съжаление, нищо даром!
Той не се предаде и затича се след мен...
Но, слава Богу, аз бях много по-бърза от него...
Чевръсто изгасих осветлението, той не видя стъпалото...
И препъна се и с тътен се преби в предверието.
Припев: (х2)
Човек трябва да приема животът такъв, какъвто е...
Какво би станало, момко, ако днес целунеш друга?
Защото често случва се нещо различно от това, което човек очаква!
Човек не получава в този живот, за съжаление, нищо даром!
Човек трябва да приема животът такъв, какъвто е...
Какво би станало, момко, ако днес целунеш друга?
Защото често случва се нещо различно от това, което човек очаква!
Човек не получава в този живот, за съжаление, нищо даром!
Man muss das Leben eben nehmen wie das Leben eben ist
Ich sah im Kerzenlicht nur seine Hände
Die Glut der Zigarette und ein Bier.
Der Abend war für mich schon fast zu Ende,
Da löschte er das Licht und kam zu mir.
Er wollte einfach mehr als ich erlaubte,
Er dachte wohl im Dunkeln kriegt er mich,
Und als ich ihm die letzte Hoffnung raubte,
Da drehte ich mich um und sagte ihm:
Man muss das Leben eben nehmen wie das Leben eben ist.
Wie wär es denn mein Junge wenn du heut 'ne andre küsst?
Denn erstens kommt es anders als man meistens, zweitens denkt!
Man kriegt in diesem Leben - leider nichts geschenkt!
Er hörte nicht auf das was ich ihm sagte,
Ich dachte mir aus Schaden wird man klug.
Und als er mich nach meinem Heimweg fragte,
Da war er für mich grad gut genug.
Er nahm mich mit in seinem großen Wagen,
Als Preis dafür wollte er noch mit zu mir.
Da packte ich ihn fest an seinem Kragen
Und setzte ihn ganz einfach vor die Tür.
Man muss das Leben eben nehmen wie das Leben eben ist.
Wie wär es denn mein Junge wenn du heut 'ne andre küsst?
Denn erstens kommt es anders als man meistens, zweitens denkt!
Man kriegt in diesem Leben - leider nichts geschenkt!
Er gab nicht auf und rannte hinter mir her,
Doch ich war Gott sei Dank viel schneller als er.
Ich löschte schnell das Licht, er sah die Treppe nicht,
Und polterte und stolperte hinaus.
Man muss das Leben eben nehmen wie das Leben eben ist.
Wie wär es denn mein Junge wenn du heut 'ne andre küsst?
Denn erstens kommt es anders als man meistens, zweitens denkt!
Man kriegt in diesem Leben - leider nichts geschenkt!
Man muss das Leben eben nehmen wie das Leben eben ist.
Wie wär es denn mein Junge wenn du heut 'ne andre küsst?
Denn erstens kommt es anders als man meistens, zweitens denkt!
Man kriegt in diesem Leben - leider nichts geschenkt!
© Мартин Г. Казимиров All rights reserved.