Jan 25, 2019, 9:51 PM

Цикъл «Cinque» ("Пет") - Анна Ахматова 

  Translations » Poetry, from Russian
1293 1 2
10 мин reading

Анна Ахматова

Цикъл «Cinque» ("Пет")

Превод: Мария Шандуркова
 

"Както ти си му вярна, и той на теб е верен,

и няма да ти измени докрай." *

Бодлер
 

1.

Като облак нейде далеч

аз си спомням твоята реч,

светят думи за тебе в мен

и нощта ми е сякаш ден.
 

От земята откъснати ний

нависоко стояхме - звезди.

Без стеснение и със чест,

и тогава, и после, и днес.
 

Но наистина оживял,

слушаш ти, как аз те зова.

Ти открехна тази врата,

да я блъсна не бих могла.
 

(26 ноември 1945)
 

2.

И заглъхват звуци в ефира,

и зората се скри завчас.

И в безмълвието всемирно –

само твоя и моя глас.
 

И невидим ладожки вятър,

и камбана далечна ехтя,

в блясък тънък с дъгите сляти

се превърна говор в нощта.
 

(20 декември 1945)
 

3.

От дълги дни любов не знам -

за мен да са тъжили,

а само капка твоя жал

е слънце в мойте жили.
 

Ето защо блести зора.

Вървя аз, чудеса творя.

Ето защо!
 

(20 декември 1945)
 

4.

Знаеш сам, че няма да славя

срещата ни в ден на скръбта.

В твоя памет що ще оставя,

сянка моя? Що ти е тя?
 

Или драмата изгоряла

с автографа в пепел зарит,

или в миг от рамката слязъл

новогодишен страшен лик?
 

Или тихичко, едва чуто -

звън на въглени от бреза,

или това, че любов чужда

нямах време да разбера?
 

(6 януари 1946)
 

5.

Ний не дишахме мак за сънуване

и не знаем ний свойта вина.

Що за нас са звезди пророкували,

че родени сме с тъжна събда?
 

Колко мрак е забъркал наоколо

януари пред нас в тъмнина?

А каква светлина ни е водила,

що до лудост взема ни ума?
 

(11 януари 1946)

*Из стихотворението"Мъченица" на Шарл Бодлер

Превод: 21-25.01.2019 г.

 

Оригинал:

 

Цикл «Cinque» (“Пять“)
 

"Как ты ему верна, тебе он

будет верен и не изменит

до конца".

Бодлер
 

1.

Как у облака на краю,

Вспоминаю я речь твою,

А тебе от речи моей

Стали ночи светлее дней.
 

Так отторгнутые от земли,

Высоко мы, как звёзды, шли.

Ни отчаянья, ни стыда

Ни теперь, ни потом, ни тогда.
 

Но живого и наяву,

Слышишь ты, как тебя зову.

И ту дверь, что ты приоткрыл,

Мне захлопнуть не хватит сил.
 

(26 ноября 1945)
 

2.

Истлевают звуки в эфире,

И заря притворилась тьмой.

В навсегда онемевшем мире

Два лишь голоса: твой и мой.
 

И под ветер незримых Ладог,

Сквозь почти колокольный звон,

В лёгкий блеск перекрестных радуг

Разговор ночной превращён.
 

(20 декабря 1945)
 

3.

Я не любила с давних дней,

Чтобы меня жалели,

А с каплей жалости твоей

Иду, как с солнцем в теле.
 

Вот отчего вокруг заря.

Иду я, чудеса творя,

Вот отчего!
 

(20 декабря 1945)
 

4.

Знаешь сам, что не стану славить

Нашей встречи горчайший день.

Что тебе на память оставить,

Тень мою? На что тебе тень?
 

Посвященье сожженной драмы,

От которой и пепла нет,

Или вышедший вдруг из рамы

Новогодний страшный портрет?
 

Или слышимый еле-еле

Звон берёзовых угольков,

Или то, что мне не успели

Досказать про чужую любовь?
 

(6 января 1946)

 

5.

Не дышали мы сонными маками,

И своей мы не знаем вины.

Под какими же звёздными знаками

Мы на горе себе рождены?
 

И какое кромешное варево

Поднесла нам январская тьма?

И какое незримое зарево

Нас до света сводило с ума?

 

(11 января 1946)

*Из поэмы "Мученица" Шарля Бодлера

 

© Мария Шандуркова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??