1. The Cry of Silence

Filled with sorrow...
Bleak inner self touched by pride,
devoured by solitude, still wrapped in time.
I'm flowing with pain!

Holding myself back in suspicion...
and lingering in the dust...
the dust of my abandoned remains.
Killed with the dagger of life...!

alone, all alone with the emotional
streams of my soul...
So real, so pure... yet I'm left aside
entangled in fear... without hope.

I am truly left alone,
but somehow... just somehow
it feels like my loneliness is a victory
over the self-delusion of joy... and happiness.

My heart beats faster,
the anguish becomes clearer
and my misanthropic view gets stronger.
Living in the shadows...
so proud of being the one,
but desperate...
so desperate for a helping hand.
Do I really want to live this life

I have a thousand reasons to die,
and many millions of tears to cry... in silence.
The human plague has emptied my life,
and I curse the day I was born... to this world!

Still, no-one else I ever want to be...
and no-one else I intend to be...
'cause no-one else I was meant to be!

I need, I want, I long for my retribution...
I need, I want, I yearn for my retribution...
I want my retribution... I want it now!

Unity; a gathering of open wounds,
of dark... of dark clean spirits...
what a dream... what a dream so distant!
Why should I... why should I be alone
when I love... when I love my brotherhood?
Shall I die... shall I die to be free
when I cry... when I cry in silence...
so please let me die in silence...
oh my god, let me die in silence!

1. Плач на тишината

Изпълненa със скръб
Студена празна душа, докосната от гордост,
разкъсана от самотата, обгърната от времето.
Болката тече в мен!

Отдръпвам се в подозрение
И чезна в прахта...
Прахта на моите забравени останки.
Убита с камата на самият Живот...!

Толкова изящна гордост в мойто страдание...
сам, напълно сам с потока от
емоции на моята душа. 
Толкова истински и чист... но оставен настрана
в капана на страха... без надежда.

Наистина съм оставен сам,
но по някакъв... някакъв начин
чувствам, че самотата ми е победа
над самозаблудата за радост... и щастие.

Сърцето бие бързо,
мъката става ясна
и ненавистта към хората нараства.
В сенките живея аз
горд, че съм избран,
Отчаян съм...
толкова отчаян за помощ.
Наистина ли искам да живея така?

Имам хиляда причини за смърт,
милиони сълзи да изтекат... (в тишина)
Хората рушат живота ми,
и проклинам деня, в който се родих... (на този свят!)

Но не, аз не искам да бъда никой друг...
И няма да бъда никой друг...
Защото не ми е писано да бъда друг!

Трябва ми, желая го, бленувам го - моето наказание...
Трябва ми, искам го, копнея за наказанието...
Искам наказанието... Искам го сега!

Съюз; събраните  кървящи рани,
на тъмни... тъмни ясни духове...
каква мечта... каква мечта тъй далечна!
Защо ще съм... защо трябва да съм сам
щом обичам... обичам братството?
Да умра ли за свободата
при все че плача без глас?
Моля ви нека умра в тишина...
Мили Боже, нека умра в тишина!