>
Погледнах към масивната бяла сграда-всичко изглеждаше перфектно,една друга реалност,разположена в сърцето на Сеул.Но аз знаех истината. Иделно подрязаните храсти,блестящите прозорци и лъскавия вход бяха просто фасада,прикриваща истинското предназначение на сградата.
Само най-богатите изпращаха децата си тук и така погребваха най-дълбоките си тайни,прикриваха срамното си минало.А децата им сякаш изчезваха от света завинаги.Единствените ,които знаеха за тяхното съществеване бяха лекарите,грижещи се за тях.
Аз бях една от тях и днес беше важен ден за моята кариера като психиатър.Беше ми даден нов пациент и аз бях абсолютно решена да направя всичко възможно ,за да го излекувам.Това разбира се беше против политиката на института .Неговата цел не беше да помогне на пациентите ,а да ги държи далеч от обществото,далеч от хорските погледи.
"Парите могат да купят всичко"-това научих докато работех в института "Seokjin".
Седнах на бюрото си и погледнах часовника,закачен на стената срещу мен.Има ...