Вина ли е, че в синевата
на твоите очи съм в плен?
Че твоите коси от злато
в лъчи сияят вечно в мен?
Аз тях не мога да забравя
и да не пея – все за теб.
Вина ли е, че разцъфтяваш
в сърцето ми с глас, с ход напет?
И песента за теб омайна
че грее в злато, в синева,
че те обичам аз безкрайно
кажи ми – имам ли вина? ...