История о маленьких лягушатах

Жили-были маленькие лягушата, которые организовали соревнования. Их цель была забраться на вершину башни. Собрались много зрителей,которые хотели посмотреть на эти соревнования и посмеяться над их участниками.Соревнования начались но никто из зрителей не верил, что лягушата могут забраться на вершину башни. Слышни были такие реплики: „Это слишком сложно! Они никогда не заберутся на вершину!" или „Нет шансов! Башня слишком высокая!"

Маленькие лягушата начали падать один за другим... С исключение тех, у которые открылось второе дыхание, они прыгали все выше и выше ...

Толпа все равно кричала:

„Слишком тяжело! Ни один не сможеть это сделать!"

Еще больше лягушат устали и упали... Только один поднимался все выше и выше...В конце концов все поддались. За исключением того одного лягушонка, который приложив все усилия, забрался на вершину! Тот единственны не поддался! Тогда все захотели узнать, как ему это удалось?...Откуда нашел в себе силы? Оказылось, что победитель был глухой!

Мораль истории: никогда не слушай людей, которые пытаются передать тебе свой пессимизм и негативное настроение... Они отнимают у тебя твои самые заветные мечты и желания, те которые ты лелеешь в своем сердце! Не забывай о силе слов-все что ты слышишь или читаешь, воздействует на твое поведние! Поэтому всегда будь настроен положительно! И кроме того будь глухим, когда тебе люди будут говорить, что твои мечты несбыточни! Всегда думай: „ Я сделаю это! Я могу!"

История за малките жабчета

Живеели някога малки жабчета, които си организирали съревнование. Тяхната цел била да стигнат до върха на една кула.

В деня на състезанието пристигнали много зрители, които искали да погледат и да се присмеят на участниците. Съревнованието започнало, но никой от зрителите не вярвал, че жабките могат да стигнат до върха на кулата. Чували се възгласи като „Това е толкова сложно!Никога няма да стигнат до върха!" или „Нямат шанс.Кулата е твърде висока." Малките жабчета започнали да падат едно след друго с изключение на тези, които, си поемали дъх и продължавали да скачат все по високо и по-високо. Но тълпата викала:

- Това е твърде тежко. Нито едно няма да стигне.

Още много жабчета се изморили и паднали. Само едно продължавало да се качва все по-високо и по-високо. Накрая всички изпопадали с изключение на това жабче, което положило всички усилия, за да стигне до края. То единствено не се подало на виковете. Всички поискали да узнаят, откъде е намерило в себе си сили, за да успее? Оказало се, че победителят бил глух.

Поуката от тази притча е: никога не слушай хората, които се опитват да ти предадат своя песимизъм и негативно настроение. Те ти отнемат най-съкровените мечти и желания, тези, които си скътал дълбоко в сърцето си. Никога не забравяй за силата на думите. Всичко, което чуваш или четеш, въздейства върху поведението ти. Затова бъди винаги положително настроен и освен това бъди глух, когато хората казват, че мечтите ти не могат да се сбъднат. Винаги си мисли: „Аз мога да направя това! Аз мога!"