Предисловие
През детството си никога не съм мечтал да стана ориенталист или журналист (а още повече пък и двете). Много трудно ми беше да напиша съчинение в училище. Чуждите езици не ми вървяха, много по-лесно се справях с цифрите и формулите, и в същото време бях постоянно един от най-добрите по физическо възпитание. По принцип исках да стана военен, десантник. Редица най-различни събития обаче ме доведоха до такова положение, че ето вече дълго време откак живея и работя в Корея, всеки ден пиша статии, понякога книги, и постоянно ми се налага да общувам на корейски, английски, и дори на китайски език… И успявам все пак да върша тази работа, от която през ученическите години толкова се боях и не особено обичах. Но нещата се менят. Въобще не съжалявам и се радвам, че станах кореевед, журналист и че се занимавам с това нещо.
Сравнението ми е може би не много уместно, но непредсказуемоста, най- неочакваните завои, радикалните промени – всичко това ми се налага постоянно да виждам и във вр ...