Tonto el que no entienda
cuenta una leyenda
que una hembra gitana
conjuró a la luna hasta el amanecer
llorando pedía
al llegar el día
desposar un calé
tendrás a tu hombre piel morena
desde el cielo habló la Luna llena
pero al cambio quiero
el hijo primero
que le engendres a él
que quien su hijo inmola
para no estar sola
poco le iba a querer
Refrain (el Sol)...
Luna quieres ser madre
y no encuentras querer
que te haga mujer
dime Luna de plata
que pretendes hacer
con un niño de piel
hijo de la Luna
de padre canela nació una niño
blanco como el lomo de un armiño
con los ojos grises
en vez de aceituna
niño albino de luna
maldita su estampa
este hijo es un payo
y yo no me lo cayo
Refrain (el Sol):...
Gitano al creerse deshonrado
se fue a su mujer cuchillo en mano
¿De quién es el hijo?
me has engañado fijo
y de muerte la hirió
luego se hizo al monte
con el niño en brazos
y allí le abandonó
Refrain (el Sol)...
Y las noches que haya Luna llena
será porque el niño esté de buenas
y si el niño llora
menguará la Luna
para hacerle una cuna
y si el niño llora
menguará la Luna
para hacerle una cuna
Глупаво е че той не разбира,
Разказва една легенда
За една циганка,
Която се молила на луната чак до зори,
Плачела и умолявала,
Докато дойде деня:
“Искам да се оженя за циганин.”
“Твоят мъж ще има мургава кожа.”
-От небето проговорила пълната Луна-
“Но в замяна искам
първия ти син, който родиш от него."-
"Ще жертвам сина си
и за да не останеш сама,
поне малко го обичай”.
Припев (Слънцето): “Хей, Луна, искаш да бъдеш майка,
А всъщност не знаеш какво искаш,
Какво искаш, жено?
Кажи ми, сребърна Луна?
Какво ще правиш
Със смъртно дете?
Синът на Луната.
На бащата се случило най-хубавото-
Родил му се син,
Бял като гърба на хермелин,
Със сиви очи,
Понякога като маслини,
Албиносовият син на луната
Проклинал вида си.
“Момчето се е превърнало в камък,
И аз няма да го оставя да умре”
Припев (Слънцето):...
Циганинът, въобразявайки си че е опозорен,
Държайки нож в ръката, насочен към жена си, я попитал:
“В кого е синът ми?
Ти ме излъга за смъртта му.
Видях те в планината,
Носеше го на ръце,
А после го остави там”.
Припев: ...
И в нощите, когато луната е пълна,
Тя е такава, защото момчето е добре,
А ако синът ѝ страда,
Луната намалява до месечина,
За да му направи люлка.
И ако синът й страда,
Луната намалява до месечина,
За да му направи люлка...
© Бръм Бръмм All rights reserved.