Over the hills and far away ...

They came for him one winter's night.
Arrested, he was bound.
They said there'd been a robbery,
his pistol had been found.

They marched to the station house,
he waited for the dawn.
And as they led him to the dock,
he knew that he'd been wrong.
"You stand accused of robbery,"
he heard the bailiff say.
He knew without an alibi,
tomorrow's light would mourn his freedom.

Over the hills and far away,
for ten long years he'll count the days.
Over the mountains and the seas,
a prisoner's life for him there'll be.

He knew that it would cost him dear,
but yet he dare not say.
Where he had been that fateful night,
a secret it must stay.
He had to fight back tears of rage.
His heart beats like a drum.
For with the wife of his best friend,
he spent his final night of freedom.

Over the hills and far away,
he swears he will return one day.
Far from the mountains and the seas,
back in her arms he swears he'll be.
Over the hills and far away.

Over the hills and,
over the hills and,
over the hills and far away.

Each night within his prison cell,
he looks out through the bars.
He reads the letters that she wrote.
One day he'll know the taste of freedom.

Over the hills and far away,
she prays he will return one day.
As sure as the rivers reach the seas,
back in his arms she swears she'll be.

Over the hills and far away,
he swears he will return one day.
Far from the mountains and the seas,
back in her arms he swears he'll be.

Over the hills and far away,
she prays he will return one day.
As sure as the rivers reach the seas,
back in his arms is where she'll be.

Over the hills,
over the hills and far away.

Over the hills,
over the hills and far away.

Отвъд хълмовете на много далеч ...
Една зимна нощ дойдоха за него.
Арестуваха го, отведоха го.

Казаха, че е имало обир
и пистолетът му бил открит.

Отведоха го в участъка,

там дочака той утрото,

поведоха го към пристанището.

Знаеше, че ще бъде несправедливо обвинен - 
"Обвинен си в грабеж" -
той чу съдията да казва.

Знаеше, че без алиби,
утрешната светлина ще скърби  за свободата.

Отвъд хълмовете на много далеч,

ще брои дните за десет дълги години.

Отвъд планините и моретата,
затворнически живот ще живее.

Знаеше, че ще му струва скъпо,
но не се осмели да си признае.

Къде беше в тази съдбовна нощ,
В тайна трябва да остане.
Трябваше да преглътне яростните си сълзи.
Сърцето му биеше като барабан.
Прекара последната си свободна нощ

с жената на най-добрия си приятел.

Отвъд хълмовете на много далеч,

ще брои дните за десет дълги години.

Отвъд планините и моретата,
затворнически живот ще живее.

Отвъд хълмовете на много далече…

Всяка нощ в своята килия,
той поглежда през решетките,
чете писмата написани от нея.

Един ден ще опознае вкуса на свободата.

Отвъд хълмовете на много далеч,

тя се моли за неговото завръщане.

Точно както реките се сливат с моретата,

отново в ръцете му тя ще бъде.

Отвъд хълмовете на много далеч,
той се кълне, че един ден ще се завърне.
Далеч от планините и моретата,
отново в ръцете и той ще бъде.

Отвъд хълмовете, на много далеч…