desesperada

Пабло Неруда - 20 любовни поеми и една песен на отчаянието

Para mi corazón basta tu pecho, 
para tu libertad bastan mis alas. 
Desde mi boca llegará hasta el cielo 
lo que estaba dormido sobre tu alma. 

Es en ti la ilusión de cada día. 
Llegas como el rocío a las corolas. 
Socavas el horizonte con tu ausencia. 
Eternamente en fuga como la ola. 

He dicho que cantabas en el viento 
como los pinos y como los mástiles. 
Como ellos eres alta y taciturna. 
Y entristeces de pronto, como un viaje. 

Acogedora como un viejo camino. 
Te pueblan ecos y voces nostálgicas. 
Yo desperté y a veces emigran y huyen 
pájaros que dormían en tu alma.

20 Любовни поеми и една песен на отчаянието

За сърцето ми стига твоята гръд,

за свободата ти стигат крилата ми.

От устата ми ще стигне до небето -

което било е заспало на душата ти.

В теб е илюзията на всеки ден.

Идваш като росата на венчетата.

Скриваш подмолно хоризонта с отсъствието си.

Вечно да бяга в полет като вълната.

Казвал съм, че пееше на вятъра

като боровете и като мачтите.

Подобно на тях си висока и мълчалива.
И изведнъж се натъжаваш, като пътуване.

Приветствана като стар път.
Пренасят те ехове и носталгични гласове.
Аз се събуждам, а те мигрират и бягат
понякога като спящите птици в душата ти.