The sweet smell of a great sorrow lies over the land
Plumes of smoke rise and merge into the leaden sky:
A man lies and dreams of green fields and rivers,
But awakes to a morning with no reason for waking
He's haunted by the memory of a lost paradise
In his youth or a dream, he can't be precise
He's chained forever to a world that's departed
It's not enough, it's not enough
His blood has frozen & curdled with fright
His knees have trembled & given way in the night
His hand has weakened at the moment of truth
His step has faltered
One world, one soul
Time pass, the river rolls
And he talks to the river of lost love and dedication
And silent replies that swirl invitation
Flow dark and troubled to an oily sea
A grim intimation of what is to be
There's an unceasing wind that blows through this night
And there's dust in my eyes, that blinds my sight
And silence that speaks so much louder than words,
Of promises broken
Дъх на непреодолима безнадеждност се рее из земята,
издигат се потоци дим и се вливат бавно във вялото небе.
Човек лежи наблизо и сънува - поле зелено, реки безкрайни,
но нещастен се събужда, не вижда смисъл в нищо
Умът му обладан от спомена за рая завинаги загубен
някъде между детство и мечти, къде точно - той не знае.
Безнадеждно окован е от изоставения свят.
Това не е достатъчно, просто не е!
От ужас кръвта му е смразена,
краката му треперят, в мрака ще му изневерят,
и в момента на истината даже и ръцете му отслабват.
Ето го, залита!
Един свят, една душа.
Времето лети, реката тече!
И с реката той говори обнадеждено и горещо!
И тя тихо му отвръща със вълни
носещи мрак и тревоги, водейки до оскверненото море.
О, това е просто намек за онуй що предстои!
Неумолим вятър тази нощ се разразява
и прах във очите ми се струпа, сякаш съм слепец.
Чувам тишината по-углошителна от думи
за обещания неспазени...
© Йосарян All rights reserved.