Jan 13, 2021, 1:01 PM

Проект - Безсмъртие_Будимир_Глава 11 

  Translations » Prose, from Russian
784 0 0
12 мин reading

Глава 11

 

ОТЧЕТ ЗА ГЪБЕНИЯ ТРИП

 

Сутринта, добре наспал се, Майкъл тръгна при Боб да обсъди вчерашния трип. По пътя, Майкъл видя, че в беседката за обяд са седнали Боб, Джесика, Али, Питър и Стив, и пият кафе. След като поздрави, Майкъл влезе в беседката. Като видя Майкъл, готвачката без да бърза започна да прави още едно кафе на разгорещения в тигана пясък. В ръцете си тя държеше голямо черно керамично джезве, дървената дръжка на което правеше впечатление с кривата си и екзотична форма.

 

 Майкъл седна на масата. 

- Е, харесаха ли ти гъбичките? – поинтересува се Боб. Трудно беше да не се забележи, че лицето на Майкъл сияеше от щастие. 

- Супер! - произнесе Майкъл, вдигайки големия си пръст нагоре.

- «Бед трип» нямаше ли? - попита Джесика.

- Нито един отрицателен момент! Това беше концентриран възторг! Като например, ако най-голямото щастие в моя живот, бъде повдигнато на трета степен! 

- Аха, направо сто факториел! – блесна с математическите си познания Питър.

- А какво е по-добре, секс или гъби? - попита Боб, за да развеселѝ компанията.

Майкъл се засуети, не знаейки, какво да каже. За него отговори Али:

- Най-добре е, секс под действието на гъбите! Всички се разсмяха. 

- Искам отново да внеса своите пет цента по темата за Торенс Маккена, - започна Джесика, - не мога да не го спомена в този момент. Той много е съчувствал на тези хора, които нито един път в живота си не са изпитвали гъбения трип. «Това е същото, - казвал е той, - като да изживее човек цял живот без поне един път да се е наслаждавал на секса».

- Сега разбирам, колко прав е бил той! – съгласи се с Торенс, Майкъл. Готвачката сложи пред Майкъл кафе в тъмно-теракотова чашка върху блюдце.

 

- Мен ме мъчат мисли, че правя нещо лошо, незаконо, - оплака се Майкъл, приближавайки до себе си кафето.

 - Разбирам, - отговори Боб, - социумът под въздействие на държавите сега осъжда употребата на психоактивните вещества. Естествено, ти си попаднал под тази пропаганда. И, вследствие на това, продължаваш да осъждаш самостоятелната употреба на психоделиците. Ето, ти самият опита сега, и те мъчи усещането за вина. Е, добре! Трябва тогава, да ти помогнем да си изясниш тези неща. Хайде да анализираме. Кажи, какво точно те мъчи?

- Боя се от зависимост към психоделиците, вчера ми беше много добре и сега, мисля, че пак ще пожелая да се връщам в това състояние. Боя се, че ще загубя интерес към реалния живот. Боя се, че в резултат на това ще деградирам като учен, като човек и като член на обществото.

 

 След като помисли малко, Боб отговори: «На всички твои опасения ти лесно ще си отговориш сам, но не сега, а след известно време и ще се смееш над тях. Времето ще сложи нещата на своите места! Можеш на нас да не ни вярваш, но все пак, ще се опитам да ти обясня безсмислеността на твоите опасения. Няма нищо лошо в това, че ти изпитваш щастие, че се смееш, че чувстваш единение с целия свят, че го обичаш. Тук няма агресия, няма угроза за хората наоколо. Не трябва да се мисли, че забранения плод е сладък. Човек винаги се е стремял към радостта и щастието. Но исторически така се е случвало, че благото на един е било зависимо от лишенията на друг. Така се е получавало, че нещастните хора са завиждали на щастливите. Някои религии са осъждали земното щастие. Разбира се, това се е случило не веднага, а често по  политически причини, и най-вероятно,  се е  получило в резултат на факта, че всяко състояние на радост се достига с труд. Радостта трябва да бъде заслужена, трябва да се направи нещо, например: «За да се яде - трябва да се оре нивата, да се отглеждат животни. За да се ожени човек – трябва да осигури семейството, да построи къща». Затова, страданието е започнало да се отъждествява с доброто дело, своего рода труд, водещ до небесно наслаждение. А щастието и радостта са се оказали по-близо до греха, тъй като е невозможно човек да бъде просто щастлив.

 

Знаем, че в средневековна Европа се е осъществил симбиоз между църквата и държавата, а после е започнало разпространението на християнската религия по света. Християнските догми за мъченичеството, благодарение на мисионерството на църквата и с подкрепата на държавите, са станали норми на морала. За да оцеляват, на хората им се е налагало да приемат вярата, а заедно с нея и натрапените от църквата догми. Но това се отнася не само до християнството. Много други религии порицават земното наслаждение. А на държавите им е било изгодно да поддържат такова мнение. Ако всеки се стреми към щастие, кой ще работи?

 

На държавите са им нужни винтове в техните механизми. Религията сега, макар и да губи своето влияние, но до ден днешен продължава да господства в обществото, благодарение на силата на инерцията, под формата на стереотипи, традиции и предразсъдъци. По същество, ние до сегашно време, още не сме изживяли светската революция. Тази религия, където щастието и радостта са тъждествени на греха, още действа в обществото, в главите на хората, даже у тези, които се смятат за атеисти.

 

Но, обществото при всички положения ще се преустрои, нужно е само време. Добре развитата система на образованието е способна напълно да ни избави от тези отживелици на миналото. На щастливите хора животът е по-лек! И, което е важно да се разбере, - сега нито църквата, нито държавата не пречат на човека да бъде щастлив. Сега, единствената преграда се намира в съзнанието на самия човек! Хората се стремят към щастието, те просто не ведат* (*не знаят, бел. прев.), как да го достигнат».

 

- Вие предлагаете това да стане с помощта на психоделиците? – със сарказъм рече Майкъл.

«Не разбирам за какво говориш! - Спокойно отговори Боб. - Психоактивните вещества не представляват източник на щастие! Не в тази посока е моята мисъл! Щастието е вътре у нас, и то, като лакмусова хартийка показва състоянието на човека. Когато човек приема психоактивни вещества, той започва да вижда своите проблеми под формата на страхове. И на него му се налага да ги преодолява, в обратен случай трябва да се откаже от психоактивните вещества, или пък да ги използва в неголями дози, за да не попада в «бед трипове».  Самият ти, сега ще усетиш, как само след однократен прием на гъбите, твоят живот ще стане по-щастлив, дори и никога вече да не ги употребяваш! Ще станеш по-малко нервен, агресивен, избухлив. С лекота ще се решаваш да работиш по нови проекти. Мислите ти ще работят по-творчески. Въобще, само плюсове.


Гъбите на различните хора действат различно. Ние имаме голям опит от изследванията в тази област. Мога да кажа, че при теб, гледайки на твоя възторг сега, е налице идеалния трип. В същото време, има хора, които не могат да се отпуснат и да се отдадат на волята на гъбите, тяхната психика се подлага на твърд пресинг под въздействие на псилоцибина. Имало е случаи, когато се е налагало медикаментозно да се извежда човек от състоянието на изменено съзнание, тъй като е възниквала угроза за пълно разрушение на психиката, което би довело до параноя, шизофрения.

 

Каннабисът, също така, различно действа на психиката. При тебе, например, неговото действие не беше особено леко. Имаше елементи на «бед трип». Независимо от това, ти получи много ценен екзистенцислен опит. Ние прилагаме психоактивните вещества не за кеф, а за решаване на определени задачи, за постигане на цели, които изискват дълбоко осмисляне, а това е труд – налага се да се мине през загуба на привичните ориентири, през загуба на логиката и разума. От това се случва да се запали главата на човека!

 

По повод на зависимостта от психоактивните вещества, ти сам ще разбереш как стоят нещата. В близко време няма да имаш желание да повториш вчерашния опит. Обикновено, хората употребяват психоактивните гъби два пъти в годината. Има и такива, които ги употребяват четири пъти в годината. Но, ако се приемат по-често, ефектът от тяхното действие слабее, налага се да се увеличива дозата, и дори при това положение, очакваният ефект не се получава.  Гъбите сами регулират честотата на техния прием. Ако говорим за двукратен или или дори за четирикратен прием на гъбите в годината, това не е зависимост! Това е нещо като празниците, коледа, например, и рождения ден. Нещо повече, ти вчера получи толкова емоционални сътресения, че ще бъдеш принуден доста дълго време да осмисляш своя трип. Колкото и добре да се чувстваш сега от гъбите, зависимост от тях никога няма да имаш!»
 

 

Оригинален текст

 

Глава 11

ОТЧЁТ О ГРИБНОМ ТРИПЕ

 

Наутро, хорошо выспавшись, Майкл пошёл к Бобу обсудить вчерашний трип. По пути, Майкл увидел, что в беседке для обеда за столом сидят Боб, Джессика, Али, Питер и Стив, они пили кофе. Поздоровавшись, Майкл вошёл в беседку. Кухарка, увидев Майкла, не спеша стала варить ещё порцию кофе на раскалённом в сковороде песке. В руках она держала чёрную большую керамическую джезву, деревянная ручка цепляла взгляд корявостью причудливой формы. Майкл сел за стол. - Как тебе грибочки? - поинтересовался Боб. Сложно было не заметить, что лицо Майкла сияло от счастья. - Супер! - произнёс Майкл, подняв большой палец вверх. - «Бед трипа» не было? - спросила Джессика. - Ни одного отрицательного момента! Это был концентрированный восторг! Будто самое огромное счастье, произошедшее в моей жизни, возвели в третью степень! - Ага, прям сто факториал! - блеснул математическими познаниями Питер. - А что лучше, секс или грибы? - Спросил Боб, Майкла играя на публику. Майкл растерялся, не зная, что сказать. За него ответил Али: - Самое лучшее, это секс под грибами! Все рассмеялись. - Я снова внесу свои пять центов по теме о Теренс Маккенне, - начала Джессика, - не могу сейчас его не вспомнить. Он очень сочувствовал тем людям, которые ни разу в жизни не испытывали грибной трип. «Это, то же самое, - говорил он, - как прожить всю жизнь ни разу не познав наслаждения сексом». - Сейчас я понимаю, насколько он был прав! - согласился с Теренсом, Майкл. Кухарка поставила перед Майклом кофе в тёмно-терракотовой чашке на блюдце. - Меня мучают мысли, что я делаю что-то плохое, незаконное, - пожаловался Майкл, подвигая к себе кофе. - Понимаю, - ответил Боб, - социум под воздействием государств сейчас осуждает применение психоактивных веществ. Естественно, ты попал под эту пропаганду. И, как следствие, продолжаешь осуждать самостоятельное применение психоделиков. Вот, ты попробовал сам и в результате имеешь комплекс вины. Ну что ж! Считаю, мы должны тебе в этом помочь разобраться. Давай проанализируем. Скажи, что именно тебя мучает? - Я боюсь зависимости от психоделиков, мне вчера было очень хорошо и теперь, думаю, мне захочется возвращаться в это состояние. Мне страшно, что к реальной жизни я потеряю интерес. Боюсь, что в результате этого буду деградировать как учёный, как человек и как член общества. Немного подумав, Боб ответил: «На все твои опасения ты с лёгкостью ответишь сам, но не сейчас, а через некоторое время и будешь над ними ещё смеяться. Время всё расставит на свои места! Ты можешь не верить нам, но всё, же я постараюсь объяснить несостоятельность твоих опасений. Нет ничего плохого в том, что ты испытываешь состояние счастья, что ты смеёшься, что чувствуешь единение со всем миром, что ты любишь его. В этом нет агрессии, нет угрозы для окружающих. Не надо думать, что запретный плод сладок. Человек всегда стремился к радости и счастью. Но исторически так сложилось, что чей-то достаток зависим от лишения другого человека. Так сложилось, что люди несчастные завидовали счастливым. Некоторые религии осудили земное счастье. Конечно, это случилось не сразу, часто в угоду политическим задачам, но быстрее всего, это результат того, что любое состояние радости даётся с трудом. Радость необходимо заслужить, надо что-то сделать, например: «Чтобы поесть - нужно вспахать поле, вырастить скотину. Чтобы жениться - надо обеспечить семью, построить дом». Поэтому, страдание стало отождествляться с благим делом, своего рода трудом, ведущему к небесному наслаждению. А счастье и радость находились рядом с грехом, так как невозможно быть просто счастливым. Мы знаем, что в средневековой Европе произошёл симбиоз церкви и государства, а затем пошло распространение христианской религии по миру. Христианские догмы о мученичестве благодаря миссионерству церкви и поддержки государств стали нормами морали. Чтобы выжить, людям приходилось принимать веру, а вместе с ней и навязанные церковью догмы. Но это касается не только христианства. Многие другие религии порицают земное наслаждение. А государствам было выгодно поддерживать такое мнение. Если каждый будет стремиться к счастью, то кто будет работать? Государям необходимы винтики для их могущества. Религия, хоть сейчас и теряет власть, до-сих пор ещё господствует в обществе, благодаря силе инерции в виде стереотипов и предрассудков. По сути, мы до сих пор не пережили светскую революцию. Та религия, где счастье и радость тождественна греху, ещё находится в обществе, в головах людей, даже у тех, кто себя считает атеистом. Но, общество в любом случае перестроится, нужно лишь время. Развитая система образования способна полностью избавить нас от этих пережитков прошлого. Счастливым людям легче жить на свете! И, что важно понимать, - сейчас ни церковь, ни государства не удерживают человека от его счастья. Сейчас, единственная преграда сидит в сознании самого человека! Люди стремятся к счастью, они просто не ведают, как его достичь». - А вы предлагаете это сделать с помощью психоделиков? - съязвил Майкл. «Я понял, о чём ты! - Спокойно ответил Боб. - Психоактивные вещества не являются источником счастья! Я не к этому веду разговор! Счастье внутри, оно словно лакмусовая бумажка показывающая состояние человека. Когда человек принимает психоактивные вещества, он начинает видеть свои проблемы в виде страхов. Ему либо придётся их преодолевать, либо отказаться от психоактивных веществ, или применять психоактивные вещества в небольших количествах, чтобы не попадать в «бэд трипы». Ты на себе почувствуешь, что даже после одного раза приёма грибов, твоя жизнь станет более счастливой, даже, если ты их больше не будешь употреблять! Ты станешь менее нервным, агрессивным, вспыльчивым. Ты с лёгкостью сможешь браться за новые проекты. Мысли будут работать креативнее. В общем, одни плюсы. Грибы на разных людей действуют по-разному. У нас большой опыт исследования в этой области. Скажу, что у тебя, судя по твоему восторгу - идеальный трип. А есть те, кто не в состоянии расслабиться и отдаться воле грибов, их психика под воздействием псилоцибина подвергается жёсткому прессингу. Были случаи, когда приходилось медикаментозно выводить человека из состояния изменённого сознания, так как возникала угроза полного разрушения психики, что чревато паранойей, шизофренией. Каннабис, так же, по-разному действует на психику. У тебя, например, с ним не особо удачно получилось. Элементы «бед трипа» присутствовали. Тем не менее, ты получил очень ценный опыт переживания. Мы применяем психоактивные вещества не для кайфа, а для определённых задач, которые нуждаются в глубоком осмыслении, а это труд - приходиться проходить через потерю привычных ориентиров, через потерю логики и разума. От этого бывает - мозг вскипает! По поводу зависимости от психоактивных веществ, ты всё поймёшь сам. В течение ближайшего времени у тебя не будет желания повторить вчерашний опыт. Как правило, люди употребляют психоактивные грибы два раза в год. Есть и такие, которые употребляют четыре раза в год. Но, если их принимать чаще, то эффект ослабевает, дозу приходиться увеличивать, и даже в этом случае, не будет ожидаемого эффекта. Грибы сами регулируют частоту приёма. Если мы говорим о двукратном или даже четырёхкратном приёме грибов в год, то это не зависимость! Это типа праздников, Рождества и дня рождения. Более того, ты вчера получил столько эмоциональных потрясений, что будешь вынужден достаточно долгое время переосмыслять свой трип. Как бы тебе сейчас не было хорошо от грибов, у тебя никогда не будет от них зависимости!»

 

© Леснич Велесов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??