Сергей Есенин - Сънливата камбана
Колокол дремавший
Разбудил поля,
Улыбнулась солнцу
Сонная земля.
Понеслись удары
К синим небесам,
Звонко раздается
Голос по лесам.
Скрылась за рекою
Белая луна,
Звонко побежала
Резвая волна.
Тихая долина
Отгоняет сон,
Где-то за дорогой
Замирает звон.
Превод:
Камбаната сънливо
събудила полетата,
усмихна се на слънцето
сънливата земя.
Понесоха се удари
към сините небеса,
силно се раздава
звънтенето по горите.
Скрила се зад реката
бялата луна,
със силен звън побегна
бързата вълна̀.
Тихата долина
изгонва сънищата,
някъде зад пътя
спира звънтенето.
