Shakira - No


No, no intentes disculparte
No juegues a insistir
Las excusas ya existían antes de ti

No, no me mires como antes
No hables en plural
La retórica es tu arma más letal

Voy a pedirte que no vuelvas más
Siento que me dueles todavía aquí,
Adentro

Y que a tu edad sepas bien lo que es
Romperle el corazón a alguien así

No se puede vivir con tanto veneno,
La esperanza que me da tu amor
No me la dió más nadie,
Te juro, no miento

No se puede vivir con tanto veneno
No se puede dedicar el alma
A acumular intentos
Pesa más la rabia que el cemento

Espero que no esperes que te espere,
Después de mis 26
La paciencia se me ha ido hasta los pies

Y voy deshojando margaritas
Y mirando sin mirar,
Para ver si así te irritas y te vas

Voy a pedirte que no vuelvas más
Siento que me dueles todavía aquí,
Adentro

Y que a tu edad sepas bien lo que es
Romperle el corazón a alguien así

No se puede vivir con tanto veneno
La esperanza que me dió tu amor
No me la dió más nadie
Ya juro, no miento

No se puede morir con tanto veneno
No se puede dedicar el alma
A acumular intentos
Pesa más la rabia que el cemento

No se puede vivir con tanto veneno

No se puede vivir con tanto veneno

No

No



Shakira - No

 

Не, не се опитвай, да се извиняваш

Не се опитвай да победиш в тази игра на упорство

Извиненията съществуват, много преди ти да разбереш това

Не, не ме гледай така, както до сега

Не говори в множествено число

Реторика е фаталното ти оръжие

Ще те помоля, повече никога да не се връщаш при при мен

Чувствам, как още ме нараняваш

От вътре...

И на твоите години, трябва да знаеш добре,

Че когато разбиеш нечие сърце изглежда именно така

Никой не би могъл да живее с такава злоба

Надеждата която ми даваш, чрез любовта си

Не мога да получа от никой друг

Кълна се- не лъжа

Никой не би могъл да живее с такава злоба

Не е нужно един да отдава душата си

За да се опита да запълни празнотата
Ярост тегли тялото към земята

Надявам се, че не очакваш да те чакам

Щом навърших двадесет и шест

Търпението ми се срина със земята

Така тук, късам прелестните венчелистчета

И гледнам, но без да мога да виждам

Да намеря изход, при условие че ти се вбесиши си идеш...

Ще те помоля, повече никога да не се връщаш при при мен

Чувствам, как още ме нараняваш

От вътре...

И на твоите години, трябва да знаеш добре,

Че когато разбиеш нечие сърце изглежда именно така

Никой не би могъл да живее с такава злоба

Надеждата която ми даваш, чрез любовта си

Не мога да получа от никой друг

Кълна се- не лъжа

Никой не може да умре с такава злоба

Не е нужно един да отдава душата си

За да се опита да запълни празнотата

Ярост тегли тялото към земята

Никой не би могъл да живее с такава злоба

Никой не би могъл да живее с такава злоба

Не

Не