Еудженио Монтале - Слязох, подал ти ръка
Слязох, подал ти ръка, по поне милион стълби,
и сега, когато те няма, е празнота на всяко стъпало.
Дори така – дългото ни пътуване кратко се оказа.
Моето още продължава и вече не ми трябват
прекачванията, резервациите,
капаните, унижението на тези, които вярват,
че реалността е това, което виждаш.
Слязох по милиони стълби, подал ти ръка,
не защото с четири очи може би се вижда по-добре.
Слязох по тях с теб, защото знаех, че от зениците наши –
истински, макар толкова замъглени, ...