Elena Bernabè - Il coraggio di sparire

Елена Бернабе - Смелостта да изчезнем

Би трябвало да намерим и смелостта да изчезнем.

Да се ​​отдалечим от света,

за да се доближим още повече

до себе си.

Като луната,

която изниква само когато е време да се появи,

и го прави малко по малко,

грациозно и деликатно.

След това отново изчезва,

за друг цикъл, за друга промяна.

Никой не я съди, нито я смята за егоистична

заради отдръпването ѝ от света.

А ние се страхуваме да изчезнем

от хората, от ситуациите, от представата, която имаме за себе си,

и да оставим света без нашето присъствие.

Затова упорито продължаваме да бъдем на разположение,

с мъка,

с огромни усилия,

дори и да се чувстваме призвани да отидем другаде.

Ах, колко би било всичко по-просто,

ако се научим да изчезваме,

да се скрием,

да се отдръпваме

от живота.

Само като се отдалечим

можем да имаме по-пълна и ясна представа

за панорамата

на нашето съществуване.

Да изчезнем, не означава да избягаме,

а да отидем на единственото място, където се крият всички въпроси:

в себе си.

Да изчезнем, означава да се отдръпнем

и да позволим на другите да съществуват

дори, и най вече, без нас.

Да изчезнем, означава да се научим да присъстваме

само със сърцето.

Означава след това да се завърнем

възродени, променени, изпълнени

с любов.

Би трябвало да намерим смелостта да изчезнем,

за кратко, за дълго време или завинаги,

толкова дълго, колкото е необходимо,

за да разберем как да докоснем душата,

нашата собствена и тази на другите.

Тогава, да, можем да се появим отново

и нашето присъствие

ще се превърне в ласка

за всеки, който иска да го приеме.

Елена Бернабе

***

Bisognerebbe trovare anche il coraggio di sparire.

Di allontanarsi dal mondo

per avvicinarsi ancor di più

a se stessi.

Come fa la luna

che appare solo quando è il momento di emergere

e lo fa poco a poco,

con garbo e con delicatezza.

Poi sparisce di nuovo,

per un altro ciclo, per un altro cambiamento.

Nessuno la giudica o la considera egoista

per i suoi ritiri dal mondo.

Noi invece abbiamo paura di sparire,

dalle persone, dalle situazioni, dall’immagine che abbiamo di noi

e di lasciare il mondo senza la nostra presenza.

Così continuiamo in modo ostinato ad esserci,

con fatica,

con immenso sforzo,

anche se ci sentiamo chiamati ad andare altrove.

Ah come sarebbe tutto più semplice

se imparassimo a sparire,

a nasconderci,

a ritirarci

dalla vita.

È solo allontanandoci

che possiamo avere una visione più completa e chiara

del panorama

della nostra esistenza.

Sparire non vuol dire fuggire,

ma andare nell’unico luogo dove risiedono tutte le domande:

dentro se stessi.

Sparire vuol dire farsi da parte

e permettere agli altri di esistere

anche e soprattutto senza di noi.

Sparire vuol dire imparare ad esserci

solo con il cuore.

Significa poi ritornare

rigenerati, cambiati, ricchi

d’amore.

Bisognerebbe trovare anche il coraggio di sparire,

per un po’, per molto o per sempre,

per tutto il tempo che serve

a capire come toccare l’anima,

la propria e quella degli altri.

Allora sì, si potrà poi riapparire

e la propria presenza

diverrà carezza,

per chiunque vorrà riceverla.

Elena Bernabè