Уилям Шекспир - Сонет 18. Превод на български език: Николай Николов.
Дали да те сравня с летен ден?
Ти си по-прекрасен, по-умерен:
Цветя разклаща вятърът студен,
летният сезон – със срок премерен.
Небесното око ту лее жар,
ту златната му кожа темнее;
И всяка хубост в летния пожар
с умисъл или случайно тлее;
Но твойто вечно лято не гори,
ни губи тази твоя омайност.
Ни смърт се хвали, че те победи, ...