Уилям Шекспир - Сонет 18. Превод на български език: Николай Николов.

Дали да те сравня с летен ден?
Ти си по-прекрасен, по-умерен:
Цветя разклаща вятърът студен,
летният сезон – със срок премерен.
Небесното око ту лее жар,
ту златната му кожа темнее;
И всяка хубост в летния пожар
с умисъл или случайно тлее;
Но твойто вечно лято не гори,
ни губи тази твоя омайност.
Ни смърт се хвали, че те победи,
щом в тез редове ще раснеш трайно:
  Диша ли човек, виждат ли очи,
  диша и това, а в него и ти.

Оригинал:

Shall I compare thee to a summer’s day?

Thou art more lovely and more temperate:

Rough winds do shake the darling buds of May,

And summer’s lease hath all too short a date;

Sometime too hot the eye of heaven shines,

And often is his gold complexion dimm'd;

And every fair from fair sometime declines,

By chance or nature’s changing course untrimm'd;

But thy eternal summer shall not fade,

Nor lose possession of that fair thou ow’st;

Nor shall death brag thou wander’st in his shade,

When in eternal lines to time thou grow’st:

   So long as men can breathe or eyes can see,

   So long lives this, and this gives life to thee.