Васил Найденов - По първи петли

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата.

Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
Откога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще усъмна с цвете във ръка.

По първи петли

закъснели следи
преминават през мен и потъват в очите ми.
Сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протрития праг и възкръсва денят ми...
Сутрин.

От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.

Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
Откога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще остана с цвете във ръка.

Vassil Naydenov - At cockcrow

From a lot of people's noises,
from fatigue and from annoyance
to a dream I'm headed silently.
From the birds of evening's feathers,
from too many hanging tethers
I can't find the door that's meant for me.

When's the last time of my visit
to this house and to this city?
Since when does the key decay in me?
With a dreamer's way of thinking,
with nostalgia deeply seeping,
with a flower I will face the dawn.

At cockcrow, at dawn,
traces late, but not gone
still traverse through me and sink in my eyes first thing in the
morning.
Dust from the stars and the horseshoes that ring
at the doorstep of old resurrect my day in the
morning.

Through the waking call of someone,
through the laughter of a lover
I will feel that I'm alive and needed.
With the birds of evening's feathers,
With the many hanging tethers
I will find the door that's meant for me!

When's the last time of my visit
to this house and to this city?
Since when does the key decay in me?
With a dreamer's way of thinking,
with nostalgia deeply seeping,
with a flower I'll remain at dawn.