За всеки човек тази песен поражда спомени, връща мигове: откраднати, незабравими, ненужни, тъжни или болезнени. Мигове - лични, непокътнати мигове... Аз се потапям в тях всеки път, когато слушам песента и чета текста ù. 

Rascal Flatts  - What Hurts The Most 

I can take the rain on the roof of this empty house
That don't bother me
I can take a few tears now and then and just let 'em out
I'm not afraid to cry every once in a while
Even though going on with you gone still upsets me
There are days every now and again I pretend I'm ok
But that's not what gets me

What hurts the most
Was being so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was tryin' to do

It's hard to deal with the pain of losing you everywhere I go
But I'm doin' It
It's hard to force that smile when I see our old friends and I'm alone
Still Harder
Getting up, getting dressed, livin' with this regret
But I know if I could do it over
I would trade give away all the words that I saved in my heart
That I left unspoken

What hurts the most
Is being so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was trying to do

What hurts the most was being
so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was trying to do

I'm saying that loving you
That's what I was tryin' to do

От кое боли най-много?

Мога да понеса дъжда по покрива на тази празна къща,

това не ме тревожи.

Мога да преглътна няколко сълзи за миг, и после просто да ги оставя да потекат.

Не ме е страх да плача от време на време,

нищо, че това да продължа след твоето заминаване все още ме натъжава.

Има дни, в които отново и отново се преструвам, че съм добре,

но не това ме побърква.

От кое боли най-много?

Това да бъда толкова близо,

и имайки толкова много да кажа,

да гледам как си отиваш.

И никога да не разбера

какво можеше да бъде.

И не виждайки, че да те обичам

беше това, което се опитвах да направя.

Трудно е да се справям с болката да те губя навсякъде, където отида,

но го правя.

Трудно е да се усмихна, когато видя нашите приятели, а съм сам.

Още по-мъчително е

да ставам, да се обличам, да живея с това съжаление,

но знам, че ако го преживея,

ще пусна на свобода всички думи, които запазих в сърцето си,

които оставих неизказани.

От кое боли най-много?

Това да бъда толкова близо,

и имайки толкова много да кажа,

да гледам как си отиваш.

И никога да не разбера

какво можеше да бъде.

И не виждайки, че да те обичам

беше това, което се опитвах да направя.

Да те обичам беше това,

което се опитвах да направя...