Раздумки в БДИМ - спомени от младини

Така ка случи всичку

Загувори ма идин гуспудин
мама м`дума: „ Нидей мъ Ано,
ни гу ли видиш какъв е фин
и гражданин, а и тебе ти е рано.”

Какво ти рано, мале, ам нидей.
Ни съ излагай, то сига е модну
мъжа да бъди по-изтънчен тъй,
не кът Ваньо ф нащу селу родну.

На гуспудина имито му бе Кирил
взе да ма кани в колата си зилена
да ма разходи и думъ с глас мил
чи била съм кът хубава Илена.

Ам хубава съм, мома и пул`вина
що момци подире ми въздишат,
ма и мозък ми е кът за двамина,
затуй хвалби пред мен издишат.

Виднъж кът ф читалищиту бях
четух книгъ... на Шекспир май,
за Румеу и Жулиета, та те в грях
флюбиха са, ма умираха накрай.

И нали съм малку кату пуитеса
вживях са в образа на Жулиета
и се са чудих, Румеувците де са
да ма спасяват от съдба клета.

Ма многу ми хареса как звучаха
иднакву думити, същу къту песен...
И зеха сички момци са затърчаха
да пишат за любоф, а вън бе есен.

И саму Ваньо - онзи нашия от селу
ни са захвана да риди… куплети,
да прибира стока утиди пу пулету
вместу да пиши за чувства клети.

Голям умник накрай той излези
щот негувата нива бе прибрана...
То стихувити май са безпулезни
кату от глад събудиш са зарана.

И му пристанах, чи нали ма иска,
забравих бързу стихуви и моди…
Е малку там в душата нещу стиска,
ама какво пък, то пу хора ходи.
За гуспудина ли? Ми той са утърва,
кът знайми каква съм луда Ана.
За него думах де - стана ТиВи звезда.
Пък аз... аз си старея на мегдана.

баба Ана

2007 г. / 2018 г.