Музика: Пламен Сивов
Текст: Селвер Алиева

***
По въжени понятия се рея.
Разделям важно от неважно.
Тревите са зелените тирета
между света и долните етажи.

Броя неравностите на очите.
Снежинките по сънената кожа.
И общо взето всичко ме разплита
на ветрове и много тихи нощи.

Изтичат цветове и звуци
през всяка нова драскотина.
Очаквам и изпращам автобуси
с това сърце, което имам.   

И не минутите, а хората изчезват –
понякога за цели нощи.
Причините са... вътрешните бездни.
Октомври няма нищо общо.