24 mar 2016, 16:48

Свобода 

Artes aplicadas
1244 1 3

© Ирен Todos los derechos reservados

На Душа сякаш не случих...

 

На Душа сякаш не случих...
Да я превъзпитам опитах.
Девет прегради иззидах.
Даже малко я сритах.

 

Вратите с по девет ключа заключих.
С вериги девет нея пък вързах.
Как да се пази я учих -
опита ли някой да влиза - да заключва се бързо.

 

Девет рова край нея изрових.
После с вода ги напълних.
Със пръст и със клетви я плаших,
заръките да изпълни -

 

Никого да не пуска.
Нито тя да излиза...
Ама вижте я пустата -
Някак си пак се изниза.

 

И отново е влюбена.
И отново щастлива.
Тази Душа моята загубена,
А аз... плаша се, защото е лесно ранима тя.

 

Iren

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, момичета! Надежда, не я заключвам. Стихчето беше закачка към една авторка преди известно време. Тя си знае коя е.
  • "защото е лесно ранима тя"...
  • Недей да заключиш Душата си! Нека да бъде свободна и пее от любов и счастие!
    Чудесно стихотворение и хубава дреха, Ирен!
Propuestas
: ??:??