КЪЩА ОТ ДУМИ

И понеже не зная дали съм оттук,

още в тъмните вечери стихове пиша.

Дъждовете прииждат студени от юг

и закапват в улуците – тънка въздишка.

Аз не тръгвам да търся по пътища свят

невъзможно скроен, като дреха да стяга.

Имам малък, за мене красив необят

и познавам до дъното земната тяга.

Счупих толкова, колкото трябва игли

за да мога от думи криле да ушия,

да повдигна завеси, зад тях да боли

и остана смълчана пред болката виеща.

Да си взема поуката, раната в гръд

и отпия от суша в забравена стомна.

Да износя вина без присъда от съд,

и че всякоя обич е лек, да запомня.

После кротко да вляза в една тишина,

с аромат на зелено и люляци кичести.

Там, където с очи на смирена жена

да се видя със сплетени плитки момиче.

И понеже не зная дали съм оттук,

построявам си често от думите къща.

Без прозорци, врати, без кънтежи от звук,

но където обичам отвън да се връщам.

Автор: Ани Монева

Музика: https://www.youtube.com/watch?v=XpSlgYES2z8&feature=share

Прочит: Мая Нарлиева