25 июл. 2020 г., 22:14

Къща от думи

5.3K 12 17
00:00
02:15

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Нарлиева Все права защищены

КЪЩА ОТ ДУМИ

 

И понеже не зная дали съм оттук,

още в тъмните вечери стихове пиша.

Дъждовете прииждат студени от юг

и закапват в улуците – тънка въздишка.

 

Аз не тръгвам да търся по пътища свят

невъзможно скроен, като дреха да стяга.

Имам малък, за мене красив необят

и познавам до дъното земната тяга.

 

Счупих толкова, колкото трябва игли

за да мога от думи криле да ушия,

да повдигна завеси, зад тях да боли

и остана смълчана пред болката виеща.

 

Да си взема поуката, раната в гръд

и отпия от суша в забравена стомна.

Да износя вина без присъда от съд,

и че всякоя обич е лек, да запомня.

 

После кротко да вляза в една тишина,

с аромат на зелено и люляци кичести.

Там, където с очи на смирена жена

да се видя със сплетени плитки момиче.

 

И понеже не зная дали съм оттук,

построявам си често от думите къща.

Без прозорци, врати, без кънтежи от звук,

но където обичам отвън да се връщам.

 

Автор: Ани Монева

Музика: https://www.youtube.com/watch?v=XpSlgYES2z8&feature=share

Прочит: Мая Нарлиева

 

Комментарии

Комментарии

Къща от думи 🇧🇬

И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят ...
2.4K 23 22

Выбор редактора

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

"И ме завърта без фокус светът..." 🇧🇬

pin4e

1. По- тежка от море ( поезия) 2. Кутията на Пандора( поезия) 3. Посока за грях ( еротична поезия) 4...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...