Къща от думи
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят
невъзможно скроен, като дреха да стяга.
Имам малък, за мене красив необят
и познавам до дъното земната тяга.
Счупих толкова, колкото трябва игли
за да мога от думи криле да ушия,
да повдигна завеси, зад тях да боли
и остана смълчана пред болката виеща.
Да си взема поуката, раната в гръд
и отпия от суша в забравена стомна.
Да износя вина без присъда от съд,
и че всякоя обич е лек, да запомня.
После кротко да вляза в една тишина,
с аромат на зелено и люляци кичести.
Там, където с очи на смирена жена
да се видя със сплетени плитки момиче.
И понеже не зная дали съм оттук,
построявам си често от думите къща.
Без прозорци, врати, без кънтежи от звук,
но където обичам отвън да се връщам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Благодаря за усещането!
