24 dic 2013, 23:35

Скитница

5.8K 1 5
00:00
02:18

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

 

Какво ме кара нощем да препускам

със ветровете в луда надпревара?

С премръзнали ръце, коси и устни

осъмвам сутрин на самотна гара.

Отдавна влакове на гарата не спират

и няма пътник на самотния перон,

но само тук душата ми намира

след нощното си скитане подслон.

Неизживяни чувствата напират,

необуздани страсти ме зоват,

с безброй звезди среднощем галопирам,

а сутрин – пак на този кръстопът.

Безсънни нощи, яростно препускане,

сребреят кичури, а аз  все търся брод.

Пореден влак, последен влак изпуснат...

Ще дойде любовта..., но в друг живот.

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Светът след теб не свършва 🇧🇬

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Този свят не е купчина прах 🇧🇬

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...