24.12.2013 г., 23:35

Скитница

5.8K 1 5
00:00 / 02:18

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

 

Какво ме кара нощем да препускам

със ветровете в луда надпревара?

С премръзнали ръце, коси и устни

осъмвам сутрин на самотна гара.

Отдавна влакове на гарата не спират

и няма пътник на самотния перон,

но само тук душата ми намира

след нощното си скитане подслон.

Неизживяни чувствата напират,

необуздани страсти ме зоват,

с безброй звезди среднощем галопирам,

а сутрин – пак на този кръстопът.

Безсънни нощи, яростно препускане,

сребреят кичури, а аз  все търся брод.

Пореден влак, последен влак изпуснат...

Ще дойде любовта..., но в друг живот.

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовна магия

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам".

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Гъдулар

Синьо.цвете

автор: Петя Цонева /Петра/ Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и...