ju58 (Юлия Барашка) ju58 (Юлия Барашка)
85
24.12.2013 г., 23:35

Скитница

5.8K 1 5
00:00
02:18

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

 

Какво ме кара нощем да препускам

със ветровете в луда надпревара?

С премръзнали ръце, коси и устни

осъмвам сутрин на самотна гара.

Отдавна влакове на гарата не спират

и няма пътник на самотния перон,

но само тук душата ми намира

след нощното си скитане подслон.

Неизживяни чувствата напират,

необуздани страсти ме зоват,

с безброй звезди среднощем галопирам,

а сутрин – пак на този кръстопът.

Безсънни нощи, яростно препускане,

сребреят кичури, а аз  все търся брод.

Пореден влак, последен влак изпуснат...

Ще дойде любовта..., но в друг живот.

 

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Този свят не е купчина прах

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

Аудио Прочити 4.6K 5.0

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Аудио Прочити 4.2K 5.0

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Аудио Прочити 6.5K 5.0

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Аудио Прочити 6.2K 5.0

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Аудио Прочити 5K 5.0

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Аудио Прочити 3.8K 5.0