Dec 24, 2013, 11:35 PM

Скитница 

Audio reads » Others, Reading - poetry
4991 1 5
00:00
02:18

© Юлия Барашка All rights reserved.

 

Какво ме кара нощем да препускам

със ветровете в луда надпревара?

С премръзнали ръце, коси и устни

осъмвам сутрин на самотна гара.

Отдавна влакове на гарата не спират

и няма пътник на самотния перон,

но само тук душата ми намира

след нощното си скитане подслон.

Неизживяни чувствата напират,

необуздани страсти ме зоват,

с безброй звезди среднощем галопирам,

а сутрин – пак на този кръстопът.

Безсънни нощи, яростно препускане,

сребреят кичури, а аз  все търся брод.

Пореден влак, последен влак изпуснат...

Ще дойде любовта..., но в друг живот.

 

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??