В септемврийски ден, залят от птича песен,
изтичахме в борова гора.
В града светът за нас бе тесен,
тук бяхме двама с мирис на смола.
Като деца, увлечени в играта, ...
Звездите падаха - умираха илюзии,
небето стана черно като гроб.
Отнесе мракът всички наши улици.
Земята стенеше след болка от любов!
Очите ми - два извора на сълзи. ...
Неразгадаема е твойта същност -
една си вътрешно, а друга си отвън.
И едновременно и Ангела и Дявола си всъщност,
реална си, но сякаш си и сън.
Ти искрена си, но обвита си в тайни, ...
