Звездите падаха - умираха илюзии,
небето стана черно като гроб.
Отнесе мракът всички наши улици.
Земята стенеше след болка от любов!
Очите ми - два извора на сълзи.
Сърцето ми - от мъка океан,
а устните - две парещи присъди
и със земята си поплаках там.
Ръцете ти - далечни хоризонти,
сърцето ти - несбъдната мечта,
надеждите - разпръснати брилянти,
а болката ми - писък в нощта!!!