dimitrina-sabcheva
9 el resultado
Докато приготвяше масата за вечеря, по новините отново тръгна репортаж за нестихващия протест на няколко хиляди, така и не се разбра, колко точно, недоволни – и тук не се разбра, от какво, хора. Тъкмо да смени канала и нещо странно прикова погледа ѝ. Някакви млади, усмихнати деца, на има–няма двайсе ...
607
1
Изкуството живее
Не в театъра, наречен публичен живот,
Не пита, колко дълго си се учил,
Колко изпита си взел и колко си богат,
Затова твори в безсъние, ...
Не в театъра, наречен публичен живот,
Не пита, колко дълго си се учил,
Колко изпита си взел и колко си богат,
Затова твори в безсъние, ...
850
4
… А аз съм тиха,
тиха като пепел,
разпиляна съм над пустошта.
Да събера парченцата не мога,
не мога и да отлетя!
тиха като пепел,
разпиляна съм над пустошта.
Да събера парченцата не мога,
не мога и да отлетя!
812
3
Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...
941
Облак върху облак
над света пътува,
вятър му помага
да се налудува,
а морето синьо ...
над света пътува,
вятър му помага
да се налудува,
а морето синьо ...
782
5
Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...
746
3
О, не! Не се прекланям
пред вълшебната луна,
а я поздравявам,
нея и нощта,
планината и звездите, ...
пред вълшебната луна,
а я поздравявам,
нея и нощта,
планината и звездите, ...
532
Беше дете, когато го направи за първи път. Пое въздух и тръгна по тънката сребърна пътека, разстлана пред него от лунна светлина. Или беше Луната тази, която му прошепна да върви, без да се страхува? Рибарят вече беше стар. Бръчките прорязваха лицето му и солта на морските води блестеше в тях, засъх ...
1262
8
Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...
1112
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
