dimitrina-sabcheva (Димитрина Димитрова)

Въжена история 🇧🇬

Докато приготвяше масата за вечеря, по новините отново тръгна репортаж за нестихващия протест на няколко хиляди, така и не се разбра, колко точно, недоволни – и тук не се разбра, от какво, хора. Тъкмо да смени канала и нещо странно прикова погледа ѝ. Някакви млади, усмихнати деца, на има–няма двайсе ...

dimitrina-sabcheva

Prose » Others

2013-07-09T21:52:28+03:00 1K 1

Изкуството живее 🇧🇬

Изкуството живее
Не в театъра, наречен публичен живот,
Не пита, колко дълго си се учил,
Колко изпита си взел и колко си богат,
Затова твори в безсъние, ...

dimitrina-sabcheva

Poetry » Other

2013-04-09T21:51:54+03:00 1.3K 4

Примирена 🇧🇬

… А аз съм тиха,
тиха като пепел,
разпиляна съм над пустошта.
Да събера парченцата не мога,
не мога и да отлетя!

dimitrina-sabcheva

Poetry » Other

2013-03-15T21:54:31+02:00 1.3K 3

Кутийката на Беловласия 🇧🇬

Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...

dimitrina-sabcheva

Prose » Science fiction & fantasy

2012-08-29T11:20:50+03:00 1.4K

Облак върху облак 🇧🇬

Облак върху облак
над света пътува,
вятър му помага
да се налудува,
а морето синьо ...

dimitrina-sabcheva

Poetry » For children

2012-08-13T09:38:35+03:00 1.2K 5

из "Печен картоф" 🇧🇬

Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...

dimitrina-sabcheva

Prose » Short stories

2012-05-20T15:47:55+03:00 1.1K 3

Откровение 🇧🇬

О, не! Не се прекланям
пред вълшебната луна,
а я поздравявам,
нея и нощта,
планината и звездите, ...

dimitrina-sabcheva

Poetry » Other

2012-05-06T23:01:56+03:00 884

Рибарят 🇧🇬

Беше дете, когато го направи за първи път. Пое въздух и тръгна по тънката сребърна пътека, разстлана пред него от лунна светлина. Или беше Луната тази, която му прошепна да върви, без да се страхува? Рибарят вече беше стар. Бръчките прорязваха лицето му и солта на морските води блестеше в тях, засъх ...

dimitrina-sabcheva

Prose » Science fiction & fantasy

2011-08-23T21:15:33+03:00 1.8K 8

Пробуждане 🇧🇬

Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...

dimitrina-sabcheva

Prose » Others

2011-08-21T09:28:29+03:00 1.6K 4