15 oct 2025, 16:54

За нашите думи ...

  Prosa » Otros
296 4 11
1 мин за четене

За нашите думи ...                                                                                                                                                                                  .                                                                                                                                                                                                               Слънце, нежност, любов, приятелство и безчет още слова - Божи дар ... С буквите на азбуката свята, наредени в думи - тъй нужни нам, общуваме у нас, по света ... Боже, благодарни сме безкрайно - за помощта Твоя, за словата ... Що е - татковина, обич, вяра, от майките си учат децaта ... А в училище и по-нататък - безброй думи, какви не, даже... .                                                                                                                                                                                                               “И навлизат някак лесно, чуждици, в нашата с ‘чистий блясък’ реч прекрасна… Изместват те, слова родни - усилно, а в ‘мрежата‘ устройват се блестящо“ ...                                                                                                                                                        .                                                                                                                                                                                                            Защо, чист езика си не пазим - като сме следовници на Вазов ... Но в смутно време - нашите слова са утеха за хора с трудна съдба, за други помощ с добри дела... На близките си, кой не изпраща, мили пожелания - за здраве ... Не шептят ли любимите с радост: ‘Обичам теб, единствено, докрай‘ ... Световния мир и правата си, не просто с думи - отстояваме ... .                                                                                                                                                                                                                   ”И духът мой, бедният, укрепва с мъчителната мощна откровеност на думите, в рими подредени - силно чувствам, че истински живея”...                                                                                                                       .                                                                                                                                                                                                         ДораГеорг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...