dorageorg (Дора Пежгорска) dorageorg (Дора Пежгорска)
13 210
13 nov 2025, 6:59

Къде извира надеждата...

  Poesía
190 3 8
Къде извира надеждата

Лутам се напоследък, питам -

къде, всеки извор намира...

Надеждата, къде извира -

не за мен само, вода - жива...

Отдавна съм без тебе, мили -

с времето връщам се мислено,

по пътя, от двама изминат -

ще го следвам с обич самичка...

От обич надежда извира -

и от тез, след нас идващите...

А ти с обич ме пренасити,

още в мен е - давам на всички...

Пак ще сбере тя душите ни,

някой Божи ден, завинаги...

С вяра, непобедима -

Боже - упование мое си Ти!

 

. ДораГеорг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Много благодаря за "Любими", Мони!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Наташа, благодаря ти за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Благодаря много, Младен - и за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Сърдечно ви благодаря, Миночка и Младен - за вашите чудесни оптимистични коментари!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Въпросът от заглавието на стихотворението получава отговор вътре в текста:
    "От обич надежда извира". Наистина обичта - чистата и свята обич е изворът на надеждата. Двама души остават завинаги свързани с такава обич, защото тя съществува дори извън пространството и времето. Веднъж свързани с нея, те пребъдват чрез нея във Вечността. Поздравление за прекрасния ти и вълнуващ стих, Дора, посветен на твоя ближен!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0