ellanor
14 el resultado
Стоях... Не, по-скоро седях на първото стъпало на изгнилата веранда.
Беше една от ония вечери, когато човек може да надникне дълбоко в Космоса. Духаше слаб, топъл вятър. Но аз го усещах като безброй нагорещени карфици. Отдавна беше минало полунощ, но на мен не ми се спеше. Все още усещах вкуса на ст ...
  1207 
Вълнувах се, когато те видях.
Усмивката ти подла бе като нощта.
Очите ти обгръщаха света.
Ръцете ти изгаряха ме сякаш са от жар.
В сърцето ми разпали ти любовния пожар. ...
  814 
Как да избягам?
Да се скрия?
Да изтрия спомена за теб?
Колко битки водих.
Колко плаках и мълчах. ...
  1051 
Животът ми е като мъртва река.
И боря се аз всеки ден да не потъна.
А днес не зная как, но случи се така,
че успях аз да изплувам на брега.
Но тегли ме реката пак надолу. ...
  844 
Бяла стая,
изпълнена с бели неща.
Бели прозорци,
покрити с белия прах на деня.
Бели мисли ...
  782 
Вгледай се навън.
Нагоре към звездите.
Пожелай една и я вземи.
Свали я с поглед.
Погали я нежно. ...
  967 
Спи града.
Тихо е навън.
Луната пръска
синя светлина.
Спи града. ...
  1099 
Една душа-
на две от огъня е разделена.
Една сълза-
безсмъртна и окървавена.
Една мечта- ...
  790 
Зимен ден.
Вятърът бърза на някъде.
Тъжен ден.
Капчици мокрят навсякъде.
Шумен ден. ...
  1039 
Любов - защо си тъй жестока?
Защо ме караш пак да се надявам?
И в мислите ми като спомен, защо
ти връщаш се отново,
и отново... ...
  840 
Виждам те като искрящо злато. Като Слънце в тъмна нощ. Като звезда, повела ме по пътя стръмен, нагоре към по-нов, светъл небосвод.
За мене - ти си като глътка вино. Като бучка захар в моето кафе. За мене няма по-красиви от твоите очи, от тъмно кадифе.
До мене - ти си като слънчев лъч, светещ в моя м ...
  1215 
?
Защо се раждаме, живеем?
Не може ли да се родим,
а после просто да умрем?
Защо измъчват ни годините?
Защо са, ...
  800 
Самотата ме обгръща като нощта.
Самотна съм даже и в съня.
Далече плачат за мене звездите.
Далече загасват на града светлините.
Не мога да плача, очите са сухи. ...
  887 
Вървя по тъмната алея, а ти до мен си. Парфюмът ти обгръща ме като облак нежен. Вървим, но накъде? И двамата мълчим. Тежи ни нещо. И двама ни боли. Ти ли ще започнеш или аз? Да спрем поне, така е трудно. Вдигни очи. Няма смисъл да се крием. Виждам мъката, боли. Вдигни очи, за да ги видя за последно. ...
  927 
Propuestas
: ??:??