Самотата ме обгръща като нощта.
Самотна съм даже и в съня.
Далече плачат за мене звездите.
Далече загасват на града светлините.
Не мога да плача, очите са сухи.
От душата излизат само стонове глухи .
С ръцете студени докосвам стъклата прозрачни.
Навън всички са мънички, толкоз невзрачни.
Вървя все напред и не мога да спра.
Вървя без да спирам на дните реда.
Скри всичко от мене сънят.
Скри даже от мене гладът. ...