Kromuel (Димитър Кожухаров)

Стига 🇧🇬

Стига терзания и грешки,
стига страх от тъпи пешки,
не искам вътрешния мир,
искам чувствата човешки!
Да мразя свирепо искам, ...

Kromuel

Poesía » Filosófica, Otra

2020-04-17T09:10:42+03:00 613

Искам да обичам 🇧🇬

Търсиш си муза, търсиш идея,
лъч светлина, трепет поне,
искаш да викнеш силно”копнея”,
искаш да блъска пусто сърце!
Сива апатия и мънички хора, ...

Kromuel

Poesía

2014-11-07T00:02:01+02:00 766

Невъзможна 🇧🇬

Наслаждавам се на твоя лик,
на тез очи изпълнени с надежда,
всеки час с теб е кратък миг,
красотата ти със сила ме зарежда.
Наслаждавам се на твоите думи, ...

Kromuel

Poesía » De amor

2014-09-11T18:17:44+03:00 711

Безсмислие 🇧🇬

Пътувам, страдам и милея,
изгубен вдън земя вървя,
забравил вече как се смее
за светлина и обич аз снова.
Без посока, цел и обич, ...

Kromuel

Poesía » Filosófica

2014-09-10T15:19:50+03:00 821 2

Злобно отчаяние 🇧🇬

Апатично пак минава моят ден,
не виждам радост, нито светлина,
от сиви облаци съм обграден,
в мрака бавно гине моята душа.
Звуците са някак глухи, ...

Kromuel

Poesía » De amor

2013-11-26T22:16:09+02:00 626

Промяна 🇧🇬

Гледаш ме с обич. Супер, обичаме се, колко забавно звучи. И какво от това, че се обичаме - нищо. Само като ме погледнеш, знам какви ще са следващите шест или седем изречения, които ще изречеш. Супер, значи освен че се обичаме и се познаваме. По-прекрасно няма как да стане. Супер... скучно ми е вече, ...

Kromuel

Prosa » Cartas

2013-11-24T10:27:29+02:00 1.2K 2

Грях 🇧🇬

Погледи, въздишки и съблазън,
две тела, обляни в красота,
избухва между тях красив оргазъм,
няма място тук за любовта!
Жадни пръсти кичури разресват, ...

Kromuel

Poesía » Erótica

2012-08-27T11:05:44+03:00 1.9K 1

Парфюм от грехове 🇧🇬

Парфюм от грехове
Аромат на грях, ледена саблазън,
порочен мрак над гинеща душа,
разумът остава апатично празен,
похотта царува, роб е любовта! ...

Kromuel

Poesía » Filosófica

2012-05-17T10:40:46+03:00 743

Зад сините очи на твореца 🇧🇬

Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...

Kromuel

Prosa » Relatos

2012-01-31T16:18:54+02:00 1.1K 2

Тъгата по избледняващия спомен 🇧🇬

Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...

Kromuel

Prosa » Relatos

2012-01-29T19:35:07+02:00 953 2

Скитникът 🇧🇬

Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...

Kromuel

Prosa » Relatos

2012-01-28T12:26:56+02:00 797 1